— Ела при мен — шепнеше разгорещено Лиз, — ела при мен, мили мой, ще бъдем заедно с теб, винаги заедно, ще дойда с теб където искаш, дори и в гората, дори и на края на света, вярвай ми, моля те, вярвай ми, защото те обичам, целуни ме, ето така, и пак, моля те, не се извръщай, аз също искам да те целуна…
И Олег вече не разбираше къде е той, защото вече нямаше нищо освен горещата Лиз — тя беше във всички посоки, и това беше сладко и гъделичкащо…
Вратата изскърца така, сякаш са прекарали трион по желязо — страшно шумно. Веднага се чуха стъпките на майката на Олег.
Олег се изтръгна от ръцете на Лиз, а може би с усилие откъсна от нея собствените си пръсти и скочи на крака.
А Лиз седна в леглото и притисна ръце към гърдите си. Олег не толкова видя това в гъстия полумрак, колкото го почувства. И видя всичко през очите на майка си.
От изненада майка му се стресна.
— Вие какво? — извика тя. — Какво правите тук? Олег!
Стори й се, че е видяла Олег, после разбра, че това е Лиз.
— Аз нищо — изрече Лиз и Олег веднага я почувства много далечна. — Дойдох тук, с Олег поседяхме, поговорихме, сега си тръгвам, не се бойте.
— Това не го очаквах — каза майка му така, сякаш беше очаквала нещо друго, но не и това.
— А какво толкова? — Олег веднага стана агресивен, защото много се срамуваше.
— Сам се досещаш. И от теб не го очаквах, Лиз.
— Извинявайте. Толкова се притеснявах за Олег, той искаше да избяга в гората, да търси Марианка и Дик, съвсем сам, и аз го уговарях…
— Лиз, ти какво! — възмути се Олег.
Това беше долно предателство.
— Можеш да ми се сърдиш колкото си искаш — отговори Лиз, — но мен само ме е грижа за теб, знам, че да отидеш в гората ще е чиста смърт. Знаете ли, така исках да го разубедя, че дори му предложих самата аз да отида с него в гората, честна дума.
— Странно разубеждаване — каза майката на Олег и веднага се обърна към него. — Наистина ли искаше да избягаш в гората?
— Тя лъже — рече Олег тъпо.
Той не умееше да лъже, но сега това не беше важно, лошото бе, че Лиз се оказа предателка. Тя се бе изплашила от майка му и искаше да й отклони вниманието.
— Не, Олег. — Лиз сякаш отгатна мислите му. — Не, не съм предателка, аз много те обичам и не се срамувам от това, че те обичам, и по-добре да умра, отколкото да те оставя да отидеш в гората.
Майката на Олег изведнъж се наведе. Тя познаваше Олег по-добре от всички на света. Измъкна изпод масата торбата.
— А това за какво е? — попита тя.
Лиз постигна целта си. Забравиха за нея.
Тя се изправи, наметна якето си и потърси падналата си обувка.
— Какво е това? Да ме убиеш ли искаш? Ти със сигурност искаш да ме убиеш. — Майката на Олег се самонавиваше, призоваваше гнева си.
— Аз си тръгвам — отрони Лиз, но никой не й обърна внимание.
Бурната сцена още не беше приключила, когато Старика надникна да види какъв е този шум, и като узна каква е работата, каза:
— Подозирах, че ще направиш нещо в този дух. Само че нищо няма да се получи, ние със Сергеев се договорихме днес да дежурим край оградата, а теб да те освободим от дежурство. Така че и без това щяхме да те забележим. Ех, глупост човешка…
— Това не е глупост.
— Това не е глупост, това е егоизъм — възрази майката на Олег.
— Знаеш ли, Ирина е права, това е също и егоизъм.
— Аз не заради себе си…
— Точно заради себе си искаш да бъдеш герой, заради себе си искаш да донесеш на ръце Мариана или да домъкнеш на гръб Дик.
— Вие нищо не разбирате!
Олег избяга от дома си както си беше по риза. Навън беше студено, той седеше на дръвника, в пустотата, не му се искаше да се връща, с цялата си кожа усещаше как го следят от къщите. И Лиз, и майка му, и Старика, и Сергеев. И никой не му вярва.
А там, в гората, се нуждаят от помощ.
Беше студено, много му се искаше да се загърне и да се скрие някъде, но без да се прибира вкъщи. И предателското му въображение започна да рисува картини на това как Мариана и Дик седят на гости на експедицията и се смеят, и ядат всякакви вкусни неща… Това не беше негово хрумване, беше го измислила Лиз, но мисълта се оказа доста удобна и беше трудно да не й се поддаде.
— Олег! — развика се майка му от вратата на колибата им. — Ела да спиш, ще се простудиш.
Наложи се да отиде, и без това цялото селце ги слушаше.