Олег не говореше с майка си, тя също мълчеше.
Той си легна, а леглото му като напук ухаеше на Лиз. На тялото й и на онази трева, с която беше намазала дланите си.
Олег искаше да мисли за Мариана и докато заспиваше, повика образа й в паметта си. Беше хубаво, но когато заспа, му се присъни, че се прегръща с Лиз, и той не можеше да направи нищо, за да се противопостави, макар и да разбираше, че това не е редно.
На следващия ден Казик започна да дялка стъпала в кората на дървото. Това беше уморителна, досадна работа, а и Казик беше гладен, както и Дик, който го сменяше.
През първия ден Казик издълба стъпала двайсет метра надолу, до счупен клон, стърчащ от ствола. Той остана доволен от здравината на оцелялата част от клона и издълба кората около него така, че да може да се закрепи въжето.
На следващия ден издълбаха стъпала още трийсет метра надолу. Дик можеше да се спусне по стъпалата, както и Казик, но Мариана се нуждаеше от подсигуряващо въже, тя беше най-слаба от всички. Мариана искаше да я оставят на дървото и да се спускат без нея, а тя да изчака, докато намерят помощ, но Дик отказа да направят така. Според него можеше да се окаже, че няма никаква експедиция или пък че вече си е тръгнала. Тогава щеше да се наложи да се връщат у дома — а това означаваше, че Мариана трябваше да живее сама на дървото десет дни или може би две седмици. За това време, както каза той, тя щеше да се превърне в скелет. Беше прав и Мариана повече не спори с него. Когато уговаряше момчетата да тръгнат без нея тя се опасяваше, че ще се поддадат на разпалените й уговорки и ще го сторят — а тя би умряла от страх и самота.
Казик намери малка дупка в ствола, прогони от нея отровна змия. Получи се още една база — място, където можеше да се закрепи въжето. А трябваха още три или четири такива бази до земята — тя беше много далече.
На четвъртия ден Дик се качи до останките от балона в облаците и донесе оттам още едно въже. Пътьом му се удаде да убие дървесен заек и те похапнаха, като донякъде се заситиха, и тъй като бяха изтощени от глада, проспаха десет часа. Вече беше изминала цяла вечност, откакто напуснаха селцето, а целта им беше почти толкова далече, колкото и първия ден.
Когато се събудиха, времето беше много хубаво и имаше видимост надалече. Казик, преди да се спусне надолу, за да продължи работата си, наточи ножа си, който се беше смалил наполовина. После Мариана му намаза ръцете с остатъците от мехлема — пръстите му кървяха и се бяха подули, добре, че ухапването му беше минало. Казик отиде при наблюдателния си пункт да погледне встрани, където би трябвало да е лагерът на експедицията. Той седя там половин час, но никой не го подканваше да бърза, Мариана и Дик бяха наясно, че момчето работи повече от тях. Той гледа, докато не забеляза как във въздуха се издига блестящо кълбо — Павлиш отиваше с всъдехода на другия бряг на езерото. Сега вече не се съмняваха, че знаят накъде да вървят.
С помощта на второто въже работата на Казик потръгна по-бързо. През този ден той успя да удължи пътя с петдесет метра. Остана работа за още два дни.
Тези два дни преминаха досадно и безинтересно. Мариана често ходеше на наблюдателния пункт и чакаше нещо да се издигне над бреговете на езерото. Тя видя как Павлиш и Клавдия прелетяха от другата му страна — към златната планина. Това беше първото пътешествие на Клавдия из планетата. Тя беше напрегната и се оживи едва когато видя самородното злато, измито от ручея в подножието на планината, и дебелите като лъщящи въжета златни и кварцови жилки. Павлиш също беше поразен от това зрелище. Прииска му се да изкове за Сали златна гривна, само че нямаше инструменти. Когато се върнаха, Клавдия го накара да премине два пъти през дезинфекция — Павлиш мърмореше недоволно, утешиха го само парчетата самородно злато, които беше наредил в кръг и на които се любуваше. Отново се наложи отлагане на полета до планините, а може би Павлиш несъзнателно си намираше работа, за да го отложи. Полетът до планините беше празник, елха, около която можеше да се потанцува. Но след него отново щяха да настъпят делници. Освен това той изобщо не успяваше да остане насаме със Сали. Клавдия не ги изпускаше от поглед. Сали гледаше на ситуацията с насмешка, пък и тя обичаше Клавдия и не искаше да я разстройва.
Отгоре на всичко дойде и рожденият ден на Павлиш. Сали и Клавдия добре се бяха постарали, сложиха такава празнична маса с пирог и свещи, че той беше трогнат.
А Казик след два дни най-после се добра до мястото, където на петдесет метра от земята стволовете се разделяха в пирамида; оттам можеха да се спуснат на Земята и без въже.