Едва привечер Дик намери две повалени дървета, но те лежаха много неудобно в тресавището и не беше ясно как ще ги измъкнат. Казик съобрази, че ако отсекат корените, които образуваха основата на крайбрежния им остров, може да ги завържат към двете дървета. А после придърпаха дърветата към острова и се получи кораб — влажен, ненадежден, почти неуправляем, но пък плаваше.
Сложиха под Мариана много суха трева и клони, покриха ги с късчета мехури от балона — тя вече лежеше на сухо. Мариана търпеше, само от време на време стенеше. Кракът й беше червен, подут. Трудно й беше да ходи по нужда, стесняваше се въпреки болката и не искаше да яде нищо. От Казик тя се стесняваше по-малко, докато на Дик му се налагаше да се отдалечава. Казик се грижеше за нея, както се грижеше за голямата Луиза, когато тя боледуваше — той умееше всичко. А Дик се страхуваше. Много повече, отколкото в гората.
На следващия ден Дик издяла дълги върлини — наистина не бяха много твърди и се огъваха.
Казик даде на новия „кораб“ име — „Златната кошута“. Двамата с Дик силно се отблъснаха с прътовете, корабът остров неохотно се откъсна от брега и заплава. Носеше се по течението, но този приток, пръв от трите или четирите, които трябваше да преодолеят, беше плитководен и спокоен. Достигаха дъното с прътовете дори и насред реката.
Пътешествието потръгна леко и всички се развеселиха. Мариана се беше надигнала на лакти и ги наблюдаваше как плават.
Никога досега не бяха плавали по голяма вода и беше интересно. Когато погледнеха надолу, през прозрачната вода се виждаха дъното, водораслите, протягащи се нагоре, даже понякога и риби. Над главите им кръжаха непознати птици, дребни и кресливи, от време на време някоя от тях се хвърляше във водата и измъкваше от нея рибка.
Промеждутъкът между първия и втория проток беше тесен и нисък — тясна ивица ситен чакъл, изравнен от водата. Успяха лесно да пренесат „кораба“ си във втория ръкав. Наистина това им отне три часа и Казик и Дик много се умориха, а и островът се пораздърпа. От ивицата чакъл те видяха широко и бързо русло, а след него — трето, още по-широко. Между второто и третото русло имаше дълъг хълм, обрасъл с трева, и изобщо не беше ясно как ще пренесат кораба през него. Затова решиха да позволят на водата да отнесе „кораба“ надолу, по-близо до езерото, където протоците се сливаха.
Наложи им се да нощуват на отсрещния бряг на протока, при самото езеро — толкова далече надолу ги беше отнесло течението.
За следващия ден им оставаше най-трудната част от прехвърлянето на реката.
Казик спеше, Мариана ту заспиваше, ту се събуждаше, и Дик, за да не буди Казик, сам кипваше водата в ореховата черупка над огнището, за да дава на Мариана да пие. Дик беше убеден в целебната сила на топлата вода. После, макар че много му се спеше, обиколи храстите в търсене на други дънери или големи клони, за да укрепи островчето.
През нощта отново ръмеше дъжд, но не неприятен, а топъл. Дик покри всички с ципата от мехурите. Мариана не спеше. Кракът я болеше и й се струваше, че по него удрят с чук със скоростта на пулса й. Искаше й се да откъсне този проклет, тежък, неподвижен крак. През дупката в ципата девойката гледаше черното небе. Беше влажно и задушно, до нея Дик похъркваше в съня си, а Казик подвикваше и се караше с някого. Мариана се опитваше да мисли за Олег, за това как ли е той — навярно вече беше тръгнал към кораба и беше решил, че тя е загинала. Сигурно много страдаше. Тя се радваше, че страданията му са напразни — беше жива и щеше да се върне при него. А после изведнъж заплака беззвучно, за да не събуди останалите. Плачеше, защото си представи, че ще й отрежат крака, защото има гангрена, и Олег ще я разлюби и ще я изостави. Тогава нека си отлита към Земята, а тя ще си остане тук, в селцето. Селцето ще е съвсем пусто, в него ще останат Мариана и сляпата Кристина, и Мариана ще се грижи за Кристина и ще храни козата…
Събраха се всички заедно, само без децата. От най-малките дойде само Фумико, сестричката на Казик. През всичките тези дни тя не си играеше с никого, но и не плачеше — те с Казик никога не плачеха. Тя ходеше като автомат, без да чува и да вижда нищо. Нямаше го и Старика. Старика се простуди и вече трети ден беше на легло.