— Лиз върна ли ти огледалото?
— Да, благодаря.
— А каза ли, че нарочно не искаше да го върне?
След кратка пауза Мариана отговори:
— Да, каза ми.
Кристина разбра, че Лиз нищо не й е казала. Но повече никой не отвори дума за това.
Олег сипа каша на всички. Старика посипа кашата с орехчета. Олег донесе сладък сироп, тази година сиропът беше много вкусен, защото Вайткус добавяше в него ябълки.
— Иска ми се да вярвам — каза Олег, — че ще възстановим връзката. И тогава няма да се налага да мъкнем разни неща оттам. Много добре помня какво ни струваше да домъкнем онази шейна до селцето, едва не умряхме.
— Длъжни сме да предвидим всички варианти — каза Старика. — Разбира се, рано или късно ще ни намерят. Но трябва да сме готови за най-лошото.
— Ние винаги сме готови за най-лошото — каза Ирина. — По-лошо от това няма накъде.
— Не се заричай — сухо се усмихна Старика.
— Жалко, че планетарните катери са разбити — каза Олег. — А всъдеходите няма да минат през планините. Но мисля, че ако нищо не стане със свръзката, аз и Сергеев ще се опитаме да задействаме някой катер.
— Добре би било — каза Старика. — Но това ще иска няколко похода до кораба.
— А може — каза Олег, — обсъждахме го със Сергеев — двама или трима души да останат на кораба през зимата.
— Изключено — отсече майката. — Никога няма да го допусна.
— При условие, че има отопление и осветление.
— През зимата температурата на превала пада до шейсет градуса под нулата — каза Старика. — Не се залъгвай с напразни мечти. Аз съм конкретен в исканията си. Един наръч хартия и нищо повече.
— Да имаше някакъв транспорт — въздъхна Олег, наливайки сироп в кашата. — Поне малко самолетче.
— Принудени сме да вървим по тежкия път, изминат от човечеството — отговори сериозно Старика. — Отново изобретяваме велосипеда.
— Колело почти не ни трябва — възрази Олег. — В гората няма пътища. Виж, ако имаше две села…
— Колелото вече е изобретено и имаме каруца — каза Старика. — Сега да имаше и парна машина…
— Ние със Сергеев ще направим котел — каза Олег. — Вече измислихме как. От лепило.
— След парния котел ще изобретим… балон — усмихна се Сергеев.
— Мислил съм за балон — каза Олег. — Много пъти съм мислил. Защо да не направим балон?
— В теб говори невежеството на човек, който никога не е правил балон — каза Старика. — За да вдигне поне един човек, балонът трябва да бъде грамаден.
— Е, колко грамаден?
— Около трийсет метра висок. Може да се пресметне. И второ — балоните се пълнят с хелий или водород. Откъде ще намериш такова нещо?
— Вие сам разказвахте, че братя Монгол…
— Монголфие.
— Братя Монголфие са летели с балон, напълнен с горещ въздух.
Олег пристъпи към печката и хвърли вътре едно дръвце. То веднага лумна с горещ синкав пламък. По лицата на хората заиграха отблясъци.
— Те са имали специална горелка. И гориво.
— Какво? — попита Олег.
— Е, във всеки случай не са били дърва.
— Аз ще си лягам — каза майката. — Помогни ми, Олег.
Старика излезе по-бърз — отведе майката до леглото и й помогна да се настани.
— За горивото можем да измислим нещо — каза Олег, гледайки пламъците. — И горелка ще направим.