— Сериозно ли си го замислил?
— Съвсем сериозно — каза Олег. — Ако отлетим с балон до превала, това ще е огромна икономия на време и сили. Поне да се изкачим дотам. А може и да слезем. Или да направим два балона, три балона. Един за хората, друг за товара.
— Стига с тия фантазии! — изплаши се майка му. — Ще вземеш да се пребиеш.
— Не бой се, Ирина — отвърна Старика. — Това е само мечта.
— Ще го направим — каза Олег.
Той се завъртя и бързо излезе от къщата.
— Облечи се! — извика след него майка му. Но той не я чу.
Навън застудяваше. Заваля сняг — мокър, на ситни топченца. Топченцата разпенваха локвите и се търкаляха по земята. Налетя северен вятър откъм планините.
Беше тъмно, през виелицата едва се мержелееше фенерът до портата. Полюшващата се светлина падаше върху мокрия лъскав гребен на козата, която стърчеше до оградата — чакаше си кавалера.
Олег прескочи една локва и притича косо през пътя към къщата на Сергеев. От покритото с му стангова ципа прозорче прозираше мътният блясък на глинено кандило.
Олег почука и влезе веднага, затваряйки бързо вратата зад себе си, за да не отлети топлото.
— Извинявай, Сергеев — каза той още от прага, — имам идея.
Сергеев седеше на масата и пиеше чай — гореща вода с някаква билка. Срещу него седеше Линда Хинд, вдовицата на Томас. Отстрани на масата Мариана свещенодействаше в полумрака над гърненца със сушени растения.
— Сядай — каза Сергеев.
Линда поздрави Олег, макар че се бяха виждали поне пет пъти през деня — освен това Линда носеше на Сергеев храна в работилницата. Напоследък тя често идваше при него и никой не се учудваше на това. Всички си мислеха, че тя ще се пресели при Сергеев. Майката на Олег дори казваше да побързат, какво толкова чакат — на Линда й е съвсем тежко без мъж с две деца — тя добре Знаеше какво е женска самота.
— Реших да направя балон — каза Олег.
— Защо? — попита Сергеев.
Той беше най-силният и надежден мъж в селото, нещо като водач на това малко човешко племе. Още здрав и „относително цял“, както казваше майката на Олег. Липсваха му само два пръста на дясната ръка. С Мариана си приличаха единствено по очите — сиви, светли, с дълги и гъсти мигли. Но лицето на Сергеев беше квадратно, тежко и навярно грозно, ако го погледнеш с чужди очи. Но в това лице имаше спокойствие и можеше да му се вярва. По-рано кумир на Олег беше Старика, който знаеше всичко, който беше Учителя. Но след завръщането от планините Олег все повече се привързваше към Сергеев. Той беше не само учител, но и майстор, и двамата с Олег имаха общо дело.
— Ще направим голям балон — каза Олег. — И с него ще полетим към кораба. Разбираш ли?
— Ти все пак седни. Марианче, направи чай на гостенина.
— Вече пих — каза Олег, но седна.
Линда стана и каза, че трябва да си върви — децата се страхуват и не могат да спят сами.
Олег винаги имаше чувството, че Линда се отнася студено към него, защото е станал причина за гибелта на мъжа й в планините. И не може да му го прости. Искаше му се да отиде при нея и да й каже, че не е виновен, нищо не помни, ухапала го е снежна бълха. Но така и не посмя да се приближи до Линда, която за една нощ побеля, когато узна, че Томас е мъртъв.
Сергеев гледаше подир Линда, Мариана също, и Олег си помисли, че тя не иска вместо нейната майка, загинала много отдавна, тук да живее Линда, макар всички да знаят, че Линда е тиха и добра.
— Продължавай — прекъсна мислите му Сергеев.
— Ако направим голям балон и изчакаме попътен вятър, ще можем с него да се изкачим в планините, дори да стигнем до „Полюс“. Представяш ли си каква икономия е това?
— Любопитно — каза Сергеев, който никога не спореше, преди да реши въпроса сам за себе си. — Голям балон. И ако дочакаме обратен вятър, ще можем и да се спуснем с него.
— И за едно лято да отлетим пет пъти до кораба. Разбираш ли, пет пъти.
Сергеев се засмя отривисто, сякаш кашляше.
— Точно пет ли?
— Точно пет. — Олег имаше чувството, че е намерил съюзник, а ако е така — смятай балона за излетял.
— Може ли да разсъждавам на глас? — попита Сергеев.
„Недей“ — искаше да отговори Олег. Сега всичко ще рухне. Сергеев не е като Старика, който разсъждава в общи черти. Сергеев сега ще открие истински слабите места.