— Но пеш също е опасно.
— Пеш имате десет пъти повече шансове да стигнете. Пътят вече е известен. Ще бъдете екипирани по-добре, отколкото миналата година. И опит имате повече. Не, аз съм за традиционните пътища, макар че традицията е само отпреди година. Твърде много е заложено на карта.
Възраженията не спираха Олег. Но с изключение на Сергеев, който още през първите дни изчисли обема на балона и мощността на горелката и стигна до извода, че балонът може да полети, останалите се надяваха, дори бяха убедени, че от авантюрата нищо няма да излезе.
Дик, както и преди, не завиждаше на Олег. Стигаше му собственото превъзходство в онези житейски области, където беше непобедим. Той сам би полетял с балон, но не към кораба, а в обратна посока, към тайнствените гори и реки, които се криеха зад хълмовете. Там бяха неговите победи и изпитания. Дик искаше да види света отгоре, като птиците, но не смяташе за необходимо да споделя тия мечти. Затова Олег много се учуди, когато Дик също откри леговище на мустанги и донесе оттам цяла торба мехури.
Най-неочаквано срещу полета възрази и Лиз.
Олег я избягваше, доколкото може да избягваш някого в едно малко селце. И ако Лиз идваше у тях, той търсеше предлог да отиде в работилницата или да мине зад стената при Старика, та да не слуша женските разговори. Майка му го учудваше — с Лиз тя започваше да говори, и то с искрено увлечение, за незначителни, дребни неща, които не си заслужаваха да ги обсъждат. Добре беше, докато обсъждаха рецепти за разни оскъдни ястия и се съревноваваха в умението да съчетават сладките грудки с каша или сушени орехчета — това си беше тяхна работа. Но после им стана навик да одумват другите хора. Олег не искаше да ги слуша, но гласовете се чуваха дори през стената и така узна, че Линда зле възпитава червенокосата Рут, защото си мисли само как да докопа Сергеев, че голямата Луиза не храни добре Казик и той е толкова блед, а Марианка все погрознява и погрознява, нещо не й е наред с метаболизма (така каза майка му, Лиз не разбра думата, но веднага се съгласи). Някакво недоразвито дете — вече на осемнайсет години, а повече прилича на невръстно момченце. Тук Олег дори се разкашля, за да разберат, че ги чува, и Лиз кой знае защо се разсмя на висок глас. И той веднага си представи Лиз само по гласа, макар че изобщо не искаше да мисли за нея. Лиз беше най-дебелата от младото поколение. Тоест не беше дебела, а имаше дебели телесни части, друга дума Олег не можа да измисли. Дебели гърди и дебели бедра. Лиз често се смееше, когато разговаряше с Дик или Олег, а веднъж Олег засече как Дик гледа Лиз като плячка в гората. Веднъж, когато Лиз си тръгна, а Дик се върна от Старика и се приготви за лягане, майка му го попита дали не е време да помисли за семейство. Олег дори не разбра — В какъв смисъл?
— Да се ожениш — каза майка му.
Олег се разсмя и попита:
— Животът продължава — каза тя. — Дори в толкова дива обстановка. Внимавай, ще изтървеш момичето. Ще отиде при Дик.
— Значи е извадил късмет — отговори Олег.
— Нямаш избор.
— Ще отлетя на Земята и там ще си реша всички проблеми.
— Глупчо! — ядоса се майка му. — Накрая ще вземеш да се влюбиш в онова кльощавото.
— Мариана поне не е глупачка.
И Олег се завъртя към стената.
Настана ранна и топла пролет. Сергеев, който се занимаваше не само с календара, но и с времето, каза, че според него и лятото ще бъде топло.
Отначало дъждовете отмиха остатъците от сняг, само навътре в гората снегът се задържа още малко, после валежите станаха по-редки и денем въздухът се нагряваше през облаците дотолкова, че децата смъкваха антерийките и изскачаха навън голи до кръста. Слънцето вече се вдигаше тъй високо, че човек можеше да го различи като неясно, но ярко петно през вечната облачна пелена. Козата преживя поредния меден месец и сега кротко пасеше зад оградата, очаквайки попълнение на семейството си.
От юг се върнаха чакалите, които бяха отишли натам след мигриращите стада, първите птици кацнаха на оградата, пляскайки шумно с ципестите си криле, налетяха комари и когато децата и жените начело с Вайткус работеха в градината, трябваше да палят димящи огньове. Един от близнаците на Старика бе ухапан от снежна бълха и си прехапа езика до кръв.