Мина му мисълта, че братя Монголфие не могат да се сравняват с него. Те са излетели над родния си град, където никой не ги е заплашвал със смърт. Трябвало само да победят въздуха. Олег трябваше да победи цялата тази планета, която искаше да убие хората.
Височината не беше голяма, тук едва ли беше много по-студено, отколкото долу, но изведнъж го побиха тръпки. Сигурно от вълнение. И когато затваряше крана, пръстите му трепереха.
Балонът постепенно губеше сили и желание да избяга към облаците.
Долу Сергеев и Дик почнаха да дърпат въжетата, за да му помогнат да слезе плавно.
Светът наоколо взе да се смалява, хоризонтът се приближаваше.
В началото на лятото подготовката за поход към кораба малко се позабави. Двамата главни участници в това начинание — Олег и Сергеев — често се отклоняваха към други задачи. Олег продължаваше да се занимава с балона. Нещо изобретяваше, майстореше, почти всеки ден излиташе, най-често заедно с още някого. Сергеев си имаше други грижи — Линда Хинд все пак се пресели при него. Сватба нямаше, а и празник също, ако не се брои, че възрастните се събраха у тях, поседяха, спомниха си за Томас и покойната жена на Сергеев, пиха чай, пожелаха на Линда и Сергеев благополучно завръщане на Земята. И се разотидоха.
Възрастните в селцето оставаха съвсем малко и някои от тях бяха много зле. Старика изнемощя, голямата Луиза боледуваше, а сляпата Кристина сама казваше, че няма да я бъде задълго. Радикулитът така изтормози майката на Олег, че тя почти по цял ден лежеше. С градината се занимаваха главно Вайткус, Линда и Егли, а в работилницата се разпореждаше Сергеев. И разбира се, все повече работа падаше на плещите на младите. Ловът през тези седмици премина изцяло към Дик, който вземаше със себе си Казик, а понякога и Пятрас Вайткус. Вече бе трудно човек да ги нарече момчета — те бяха юноши, сръчни, ловки и бързи. На училище вече не ходеха, а и Старика нямаше какво повече да им даде. Неговото минало беше за тях бъдеще, при това близко и достижимо. Сега всички вярваха в балона и дори бяха склонни да преувеличават възможностите му. Струваше им се, че с балона можеш да полетиш към кораба когато и както си искаш.
Олег по-добре от всички други разбираше, че неговата рожба не е надежден кораб. Вече се беше научил да усеща балона и знаеше колко лесно е склонен да се понесе накъдето го духне и най-лек ветрец.
За втория полет Олег взе със себе си Казик. Това беше справедливо. Казик доброволно поемаше неприятните работи, свързани с балона. Той неуморно мъкнеше дърва и изстискваше с пресата масло от тях. Ходеше на лов за мустанги, защото трябваше да прправят и кърпят балона.
Макар и не веднага, Олег забеляза как се проявява човешкият егоизъм спрямо балона. Може би хората дори не забелязваха собствения си егоизъм, само отстрани можеше да се видят чуждите слабости. Онези, които искаха да полетят с балона, самоотвержено помагаха при излитането, държаха въжетата, сгъваха го и го прибираха под навеса, когато полетът свършваше. Но след като сами се издигнеха във въздуха, интересът им към балона спадаше. Повечето, които излитаха с Олег, се разочароваха от полета. Имаше миг на страх, когато балонът се издигаше, после възникваше интерес — да видят селцето отгоре. И толкова. Така беше с Линда и Лиз, която на три пъти пропусна реда си, защото много се боеше, после все пак се качи в коша, а когато балонът се издигна, така запищя от страх, че децата долу едва не умряха от смях. Вайткус, когато се издигна във въздуха, внимателно огледа наоколо, а после каза, че трябва да отидат в гъсталака отвъд блатото, защото видял там ябълкови горички. Старика мълча, докато бяха горе. Мълча двайсетина минути, после каза: „Благодаря, може да слизаме“. Егли огледа селцето, после избърса очи, насълзени може би от вятъра или от някоя прашинка. И каза: „Да полудееш, каква мизерия“.
Майката на Олег отказа да лети и това беше добре. Но всеки път, когато той се готвеше за полет, тя излизаше на площадката и непременно проверяваше дали въжето държи здраво.
Казик и Фумико удължиха въжето. Още двайсет метра. Повече нямаше как. Въжето ставаше толкова тежко, че почваше да тегли балона надолу, а и се късаше.
Дик излетя сред последните. Няколко дни след първия полет той избягваше Олег, защото се смяташе за виновен, че едва не е станала злополука. Олег сам го попита дали иска да излети, и Дик се съгласи.