По принцип средните ширини, мъгливите области на горите и по-горещите прерии бяха подходящи за човешки живот, но отдалечеността на планетата от космическите пътища и недостигът на изследователски групи в този далечен галактичен сектор обричаха планетата на частична забрава.
А щом на планетата няма разумен живот и едва ли ще се появи в близките хилядолетия, то значи засега не й трябва име.
„В краен случай — мислеше си Павлиш, докато сглобяваше работната маса — можем да кръстим планетата по свой избор (разузнавателните групи имаха това право), например Теменужка, стига в каталога на галактичните тела да няма друга теменужка.“
Масата упорито не искаше да се сглобява. В комплекта липсваше долната третина на телескопичното краче, но пък имаше едно чекмедже в повече. Павлиш наду чекмеджетата, пъхна ги на място, а излишното приспособи вместо кошче за боклук. С крака доста трябваше да си блъска главата, докато се сети да приспособи колче от палатка.
Клавдия виждаше тази борба и беше недоволна. Тя не понасяше безпорядъка, откъдето и да идваше.
Павлиш обърна масата към илюминатора така, че сивата сумрачна светлина да пада отдясно. Той не обичаше да работи с лице към светлината.
Клавдия сложи машата си така, че да работи с лице към светлината.
Третата маса, принадлежаща на Сали Госк, остана засега в плоската кутия. Сали отложи личните си дела, докато не уреди бита на станцията.
Станцията трябваше да е женска.
Екипажът на Клавдия Сун.
Клавдия Сун — началник на групата и геолог. Сали Госк — радист, електронен инженер и готвач. Сребрина Талева — биолог.
Бяха работили заедно вече на четири планети.
Центърът за космически изследвания предпочиташе да не създава битови усложнения в малките разузнавателни групи. Затова или комплектуваше подобни екипажи от семейни двойки, или подбираше еднополови групи. Куполът на станцията не бе голям, душът и тоалетната бяха отделени от общата работна стая с пластмасови щори, а преградите между спалните отделения бяха малко по-високи от човешки ръст.
Но Сребрина Талева взе, че си счупи бедрото един ден преди кацането.
Капитанът на „Магелан“, старият приятел Глеб Бауер, повика Павлиш. Гледаше го съчувствено.
— Ти, естествено, разбираш — каза той, — че групата на Клавдия Сун е последна на борда. Останалите вече заминаха.
— Сребрина ще може да бъде изписана едва след месец — каза Павлиш. — Счупването е много сложно.
— Не става дума за това. Исках да те попитам какво ще правят там без биолог.
— Трудно ще им е без биолог — съгласи се Павлиш.
— Разбираш ли, че им провалихме мисията?
— Какво общо имаме ние?
— Ние носим отговорност — каза Бауер с такъв тон, че веднага стана ясно: отговорен е именно Павлиш.
— Да й услужа ли с моя крак?
— Слава, това не е повод за шеги.
Удивително колко бързо капитаните почват да се чувстват капитани. А всъщност не бяха минали чак толкова много години от времето, когато Бауер беше втори щурман на „Сегежа“. Вярно, тогава Павлиш беше корабен лекар и до днес си оставаше на същия пост.
— Какво предлагаш? — попита Павлиш. — Капитанът трябва да има рецепти за всичко.
Бауер не пожела да чуе иронията.
— Слушай, Слава… — каза той много по-меко. — Хиляди пъти си ме молил: пусни ме на експедиция, омръзна ми да седя в тая желязна кутия. Така ли е?
— Сега какво, Сребрина Талева ли да стана?
— Питам те, искаш ли да помогнеш на разузнавачите?
— Не искам.
— Защо?
— Не си представям как ще работя в женска група.
— В нея ще има трийсет и три процента мъже.
— Клавдия Сун ще ме изяде. Нали знаеш каква репутация има.
— Клавдия е невероятно мила жена. Гарантирам.
— Всеки си остава на своето мнение. Молих те да ме пуснеш, когато заминаваше групата на Сато. Планетата беше интересна и добре познавах хората.
— От една жена ли се боиш, или от работата?
— Май от жената. Пък и тя няма да се съгласи.
— Значи, с теб всичко е ясно. А Сун ще полети, ако ще и с дявола, само и само да не се провали експедицията.
Разбира се, Клавдия прие да лети с Павлиш. Иначе трябваше да се връща на Земята — на борда нямаше други биолози. Вярно, беше настроена скептично и както често се случва, Павлиш, без да иска, започна да оправдава най-лошите й предчувствия. При товаренето той успя някак да потроши инфраскопа, който теоретично можеше да бъде хвърлен от десетия етаж, без да пострада. А ето сега например не успява да свърши съвсем проста работа — да сглоби работна маса.