Във всяко стадо, включително и човешко, непременно съществува йерархия. Трима души са напълно достатъчни за подобна система. Появата на Павлиш наруши създадената за няколко години субординация. Всичко щеше да е по-просто, ако Клавдия Сун беше някоя застаряваща мъжкарана с гръмовен глас и резки маниери. Но Клавдия Сун не създаваше впечатление за космически вълк и началник на разузнавателен екипаж. На външен вид тя беше приказно крехко и беззащитно създание с големи, леко дръпнати вишневи очи и склонна към къдрене (което не й се разрешаваше) коса, разресана на прав път и стегната на плътен кок.
Клавдия Сун беше от онези жени, които незабавно и безусловно заемат челното място в женска среда, но пасуват пред едрите мъже и от това стават агресивни и дръзки. При това Клавдия понякога губеше чувство за хумор, а при Павлиш то винаги беше на висота.
Смутена вътре в себе си от Павлиш, Клавдия усили външната си съпротива веднага щом се установи, че в нейното организирано женско гнездо са подхвърлили кукувиче от мъжки пол.
Павлиш би трябвало да заеме по наследство екологичната ниша на Сребрина Талева, романтична жена, склонна внезапно да сменя настроенията си, открита, весела, но без късмет — един обикновен човек никога не би си счупил бедрената кост на борда на космически кораб. Ала Клавдия веднага започна да противопоставя, понякога дори несправедливо, „недодялания и несъобразителен“ Павлиш с „идеалната служителка и забележителния човек“ Сребрина. Тоест той стана един вид Анти-Сребрина.
Но Павлиш умееше да намира изгоди и в далеч не най-добрите ситуации. Предстоеше му да прекара четири месеца на съвсем непроучена планета — хиляди учени мечтаеха да попаднат в разузнавателните групи. Пред него се бяха появили шансове да остави следи в науката, да открие неизвестно семейство бактерии или нов тип симбиоза. И защо не? Какво по-хубаво от това да се измъкнеш от рутината на корабния живот и да се впуснеш в приключения? Нима той самият не беше молил Бауер да го изпрати с група? Разбира се, че беше молил. Нищо че в справочниците и инструкциите те убеждават, че истинската разузнавателна станция трябва да минава без приключения, че добре организираната работа не допуска сривове, а всяко едно приключение не е нищо повече от досаден срив… Общо взето, корабният лекар Владислав Павлиш, четирийсет и пет годишен, умерено способен и любознателен, не твърде лицеславен, неизгубил вкус към живота, напусна борда на фрегата, кръстосваща космическите морета, и повече или по-малко доброволно излезе на брега на необитаем остров в компанията на две прекрасни дами. Едната от тях, Сали Госк, беше неомъжена, а втората — разведена. Сега оставаше само да се изясни дали на необитаемия остров има кокосови палми, тигри и петкановци.
В този момент размислите на Павлиш бяха прекъснати — летвата от палатка, с която беше подпрял късото краче на масата, изскърца и пропадна в канала му. Ловко изплъзвайки се от опитващия се да я подхване Павлиш, масата се катурна насред стаята, като всичко, което той беше успял да постави върху нея до момента, се разпиля по пода.
Клавдия с известно раздразнение гледаше как новият й биолог пълзи по пода, събирайки вещите си. Сали надникна от кухнята и разкъсвайки се между съчувствието към Павлиш и скритата боязън от Клавдия, каза:
— Може би засега да подпрем масата със сандък, а после Слава ще отреже клон от някое дърво и ще направи краче?
— Разбира се — отговори сухо Клавдия, без да поглежда подчинените си, като вместо това се обърна към илюминатора, отвъд който тъмнееше обгърнатата в мъгла гора. — На станцията само собствена микрофлора й липсваше.
— Едно момче донесло вкъщи крокодил — обади се Павлиш, подразнен не толкова от думите на Клавдия, колкото от тона й. — И той отхапал пръстчето на дядото.
— Мъжът ми… — изрече Клавдия неочаквано, прехапа устни и млъкна.
— Недей, Клавдия — спря я Сали.
— Защо не? Нека да знае.
Клавдия гледаше Павлиш право в очите.
„Господи — помисли си Павлиш, — не знаех, че мъжът й е загинал на някаква ужасна планета.“
— Мъжът ми — повтори Клавдия, — с когото се разделих преди шест години, едва не погуби експедицията в системата Корак, защото лекомислено домъкна в станцията местно животно.