„След което аз, разбира се, се разделих с него — довърши мислено фразата вместо нея Павлиш, — защото не можах да понеса такова възмутително нарушаване на инструкциите.“
На глас каза:
— Обещавам ви, Клавдия, никога да не нося в станцията местни животни.
Клавдия въздъхна с известно облекчение — явно беше решила да приеме изказването му като сериозно обещание.
Павлиш взе един сандък от онези, които Сали вече беше изпразнила, и го подложи под късото краче на масата.
Павлиш седна зад масата. Креслото послушно го обгърна. Като че ли беше удобно. Той погледна наляво. Стъклото на илюминатора се беше изпотило. Павлиш го потърка. Но не успя да разгледа гората, защото по стъклото удари снаряд от дъжд, примесен със сняг, и сивите стволове на дърветата затрептяха и се размиха, следвайки контурите на дъждовните струи.
— Трябва да се сложат чистачки на стъклата — съобщи Павлиш на Клавдия. — Без чистачки няма да можем да се любуваме хубаво на пейзажа.
— Отдавна си мисля за това — отвърна Клавдия, — още от предишната мисия. Но не можем да ги направим сами.
Павлиш въздъхна. Беше случил на сериозна началничка.
Снегът се сгъсти. Снежинките досадно скрибуцаха върху прозореца и дърветата бяха окончателно затулени от мътилката.
— Не са ли давали прогноза за времето? — попита Павлиш.
— Как така? — учуди се Клавдия. И се усети: — Не говорете глупости.
— Че изобщо нямам представа какво да облека, като отида на разходка.
— Сложете си скафандър с биозащита. — Клавдия не желаеше да се шегува. — И никога няма да го сваляте извън станцията!
— Значи не са давали прогноза. — Павлиш изведнъж се улови, че му е трудно да се спре. Искаше му се да дразни Клавдия.
Сали се изкикоти. В този момент нещо засъска.
— Забравих млякото — съобщи тя.
— Ние с вас, Павлиш, имаме различно светоусещане — каза Клавдия. — Потребността непрекъснато да се шегувате води до лекомислие. Лекомислието — до неоправдан риск. Рискът тук е крайно опасен. От някоя ваша неудачна шега може да зависи съдбата на цялата станция.
— Ще съм сериозен — каза Павлиш.
Разговорът беше прекъснат от зумера на канала за връзка. Сали помоли Клавдия да я смени на печката, а самата тя забърза към предавателя. Викаше ги „Магелан“. Той се отдалечаваше по маршрута и след няколко часа, когато започнеше големия му скок към следващата планета, връзката щеше да се прекъсне. За четири месеца. Космическите централи за свръзка се монтираха само на големи кораби и на големи станции.
На разузнавателните станции не им се полагаше космически предавател. В това имаше елемент на риск, с който се налагаше да се примирят. Гравитационният предавател би заел целия купол.
За крайни случаи разполагаха с маяк, намиращ се в открития Космос, извън обсега на гравитационното поле на планетата. Ако се наложеше, до него можеше да се достигне с планетарен катер.
От този момент нататък щеше да е възможно да се поддържа връзка с Космоса само по бавния старомоден начин. В случай на необходимост сигналът щеше да се придвижи с обичайната скорост на радиовълните до маяк, намиращ се в открития Космос на светлинен месец от планетата. Оттам сигналът щеше да тръгне към Земя-14. Така че никой нямаше да го получи, преди да изтекат шест седмици.
В края на сеанса Бауер предаде поздрави на всички и им пожела да не скучаят.
И — до връзка!
Само след няколко часа корабът „Магелан“ щеше да изчезне от този участък на Космоса и да се появи в друг, отдалечен на много парсеци.
Павлиш слушаше как Сали приключва сеанса и как приема последните инструкции. Той се приближи до прозореца и погледна небето. Можеше и да не си прави труда — виждаше се само мътилка и сивота.
Павлиш знаеше, че капсулата им се е приземила в края на пролетта в северното полукълбо, в умерената зона. Значи можеше да се разчита, че с всеки изминал ден времето ще се подобрява. Това място беше избрано по данни, събрани по-рано от автоматите. Тук беше оптималният климат за изследователите: по̀ на север започваха планински системи, пустинни и мрачни, отвъд тях — гола тундра, а по̀ на юг, отвъд океана, имаше пустиня. Поясът, избран за работа, беше най-активен биологически — значителна част от дейностите щяха да се извършват в околностите на купола.