През илюминатора на Павлиш се виждаше свързващата инсталация — кръгъл тунел, водещ към по-малък купол — лабораторията на биоскаутите. Единият от биоскаутите беше на Павлиш. Вторият, с геологическото оборудване — на Клавдия. Третият беше склад и гараж, в който се прибираше всъдеходът. Капсулата, или планетарният катер, който ги беше докарал тук, стоеше по-надалече. Той приличаше на детски пумпал, само че вместо остър край, на който да се върти, катерът лежеше върху три крака, тънки и ненадеждни на вид. Макар че всъщност си бяха съвсем надеждни.
— Ако помощта ми не е нужна, отивам в склада — обади се Павлиш. — Ще се заема с разопаковането.
— Идете — каза Клавдия. — А след обяда ще приготвите биоскаутите. Утре започваме да изпълняваме програмата.
— Знам.
Павлиш премина във втория складов отсек. Контейнерите с оборудването и припасите бяха подредени прегледно. Клавдия следеше разтоварването, при вида й дори роботите трепереха. В помещението беше задушно. Павлиш се приближи до климатика и го задейства. Уредът зашумя бесело. На доктора му се стори, че чува как се движат тънките венчелистчета на многобройните филтри, отсявайки всичко вредно и чуждо за помещението.
Започваше най-сложната за Павлиш част от подготвителната работа. Трябваше да намери сред тези еднакви на вид сандъци именно онези двайсет и три броя, в които се съхраняваха разглобените биоскаути, анализаторите, уредите на експресната лаборатория, диагностиците, полевата операционна, дисекционната зала и още някои неща.
Павлиш с тъга подържа в ръка таблицата със списъка на оборудването, осъзнавайки, че ще прекара поне три от четирите месеца в издирване и сглобяване на своя инвентар.
Но повече от всичко му се искаше да намери контейнера с микрофилмите. Павлиш се опасяваше, че когато Клавдия е проверявала багажа при товаренето му, е махнала заветната кутия, в която Павлиш държеше запаса си от криминални и фантастични романи. Той научи, че микрофилмите са в шестнайсети контейнер, който благополучно е затрупан с шести и трийсет и четвърти, най-тежките от контейнерите. Но нямаше да чака Сали да активира серворобота, който да избута тежестите.
Стараейки се да не вдига шум, Павлиш замъкна контейнерите в един свободен ъгъл, добра се до заветния сандък, отвори го — и най-големите му опасения се оправдаха. И той намрази Клавдия. Разбира се, тя беше намерила кутията с развлекателна литература и на нейно място беше сложила своята кутия, крайно ценна за науката. Разочарованието, макар и очаквано, беше дълбоко и болезнено. Павлиш разбра, че точно без криминалета няма да издържи и месец в компанията на тази досадница.
Той седна върху контейнера и се опита да убеди себе си, че му е провървяло, защото сега ще може да отделя повече време на полезен труд и шансовете да даде ценен принос в науката рязко се увеличават.
Не му се удаваше да убеди себе си в нищо и Павлиш започна да съчинява патетично заявление за напускане заради садистичната жестокост, проявена от началството към колектива на станцията.
В този момент влезе Сали и седна на съседния контейнер. Тя беше едра, склонна към напълняване русокоса жена с умни зелени очи и сочни, красиво усмихващи се устни.
— Ще облекча мъката ви — усмихна се широко тя. Изправи се и се приближи до купчината контейнери. — Елате, Слава.
Двамата измъкнаха втория контейнер от горе на долу, маркиран с 57, което означаваше, че е от групата геологически товари. Сали го отвори и извади заветната кутия с микрофилми.
— Вие ли направихте това? — зарадва се Павлиш, едва сдържайки се да не прегърне очарователната, добра, любезна Сали. — Тя я извади, а вие я прибрахте?
— Нещата не са толкова прости — каза Сали. — Клавдия никога не би се решила да извади нещо, което не е нейно, особено пък без разрешение. Пререждахме багажа, а нейната кутия с микрофилми не се събираше. Така че им сменихме местата.
— Въпреки това — благодаря!
— Аз обичам повече класиката.
— А Клавдия — геологическия справочник?
— Справочника и „Ана Каренина“. Тя навсякъде носи със себе си „Ана Каренина“. Когато не се чувства добре, веднага започва да чете. Гледайте днес да не се захване за книгата. Тя толкова страда заради вас.
— Заради мен?
— Струва й се, че през цялото време й се подигравате.
— Не, какви ги говорите, далеч не през цялото време — отвърна Павлиш, с което развесели добричката Сали.