Илюминаторът в складовия отсек беше малък и затова когато към него се приближи някаква муцуна, в помещението веднага стана по-тъмно. Павлиш и Сали усетиха тази промяна в осветлението.
Муцуната беше почти бяла и ако изобщо имаше очи, те бяха скрити под твърда дълга козина. Затова пък зъбите, стърчащи напред — с тях муцуната искаше да изпробва здравината на стъклото, — бяха кафяви и Павлиш си помисли, че муцуната никога не ги чисти. Между зъбите, като зад оградата от колове на дребна крепост, седяха лъщящи дребни същества, наподобяващи недоузрели лимончета. Лимончетата също имаха зъби. Те се измъкнаха от крепостта си, неясно как залавяйки се за гладката повърхност, и се разпръснаха из стъклото. Движеха се толкова бързо, че се разливаха в зеленикаво сияние. Муцуната затвори пастта си.
Павлиш съобрази, че Сали го държи за ръката.
— Изплаши ли се? — попита той.
Сали отдръпна ръката си.
— Няма да се получи с разходките — каза тя. — Толкова се надявах, че тук ще можем да се разхождаме.
— Ето я и първата ми статия в „Космозоология“ — рече Павлиш. — Особености на симбиотичните съобщества на планетата… как се казва тя?
— В състояние сте да мислите за странични неща. Много сте хладнокръвен, Слава. А аз си умирам от отвращение.
— Помислете си само колко сме отвратителни ние за тези същества…
Бялата безока мутра изчезна. Лимончетата се засуетиха още повече — явно се уплашиха, че къщата им се е махнала. Сали повика Клавдия.
Клавдия хвърли само един поглед на лимончетата и веднага донесе камерата си, вече разопакована и готова за работа. Горчив упрек по адрес на Павлиш.
Върху стъклото изплющя черен камшик и разпори едно от лимончетата. Жълтите му вътрешности се разтекоха по стъклото. Останалите лимончета застинаха. Камшикът се плъзна бавно, разширявайки се, докато не се превърна в ивица с широчина десет сантиметра. Ивицата се сви в тръба и лимончетата започнаха послушно да се вмъкват в нея. След няколко секунди стъклото опустя — само остатъците от жълтото петно напомняха за трагедията, случила се току-що.
— Все още не сме включили външните камери — напомни Клавдия. — Дори не знаем какво се случва навън.
— Благодаря, че не сте забравили криминалетата ми — каза Павлиш.
— Моля, спомняйте си понякога за работата си.
— Спомням си. Даже си спомням латинския. И мога да давам страшни имена на всички гадини, които видим през прозореца. За целта ще се подбират латински думи със значението „гаден, страшен, отвратителен“ и към тях ще се добавя името на откривателя. Пред нас се отварят широки възможности.
Клавдия излезе.
Сали погледна подире й.
— Когато решите да кръстите нещо с моето име, потърсете не особено гадна латинска дума.
— С вашето име ще кръщаваме само пеперудките — обеща Павлиш.
В жилищния отсек на Клавдия задрънкаха съдове. Тя слагаше масата.
— А може ли тук да има разумен живот? — попита Сали.
— Едва ли. Тестовите сонди не откриха нищо. А и общото биологично равнище на развитие е ниско.
— И все пак?
— „Все пак“ ще можем да кажем, когато отлитаме оттук.
— Много обичам новите планети. Отначало е пълен мрак. Сякаш току-що си се родил. А после започваш да вникваш в този свят. И става по-светло.
Павлиш отново се доближи до илюминатора. Покрай разтеклото се жълто петно пълзяха насекоми. Вече не валеше сняг. Гората беше пуста, настръхнала.
„Колко чужди сме тук — помисли си Павлиш. — Мънички късчета протоплазма в пластмасова обвивка. Ще проумеем ли този свят? Ще ни отхвърли ли той? Или просто няма да забележи присъствието ни?“
— Най-близкият човек се намира на милиарди километри оттук.
— Ето — откликна Сали. — Защо отгатвате мислите ми?
— Но милиарди километри не са чак толкова много — увери я Павлиш. — Съществуването ни е регистрирано навсякъде, където е възможно. В Космическия флот, на Земя-14, В Далечното разузнаване, в ЦКИ — навсякъде ни върви стажът и ни наброяват премиални седмици. Ако с нас се случи нещо, ще се вдигне голяма врява — насам ще се втурнат спасителни кръстосвачи от всички краища на Галактиката…
— А ако закъснеят?
— За да не закъснеят — изрече Павлиш назидателно, — трябва да се държим добре и да слушаме леля Клавдия. И няма да ни се случи нищо лошо. Най-важното е да си мием ръцете преди ядене.