— Развиващи хиляда километра в час? — попита търпеливо Сергеев.
Олег се учуди на търпението му. На самия него отдавна му се искаше да се развика: „Това не е никаква птица, не е спътник, тук някъде съвсем наблизо има хора, а ние, кой знае защо, седим и си пилеем времето в празни приказки!“.
— Как мислиш, планетарен катер ли беше, или по-дребно? — попита Вайткус.
— Типичен скаут, разбираш ли, типичен скаут! — отговори Сергеев. — Нагледал съм се на тях в живота си — стотици. И сам съм ги изстрелвал.
— Значи са ни снимали? — попита Мариана.
— Не мисля — вметна Старика. — Картата на планетата е заснета от предишната експедиция, когато тук е идвал „Тест“. Това е или биоскаут, или геологически…
— Е, поне ти вярваш — откликна Сергеев.
— Иска ми се да вярвам — отвърна Старика.
— Значи, те може и да не ни забележат? — попита Мариана.
— Може и да не ни забележат — съгласи се Сергеев. — А може и да ни забележат.
— Само че е излишен такъв оптимизъм — сряза го Кристина. — Никой няма да ни забележи. За да ни забележат, трябва да ни търсят. Вие представяте ли си като каква нищожна точка изглеждаме върху тази планета? Нищожна, при това металът в нашето селце е толкова малко, че при всякакъв анализ то ще изглежда като част от гората и нейно продължение. Никой няма да ни намери.
— А може би случайно?
— Скаутите вземат проби от биосферата, въздуха, почвата, те не съставят карти — каза Старика. — Кристина е права, шансовете да ни намерят са нищожни. Не бива да забравяме и че винаги сме под облаци.
— Но те може да видят кораба — намеси се Олег. — Случва се над него да има чисто небе.
— Шансът е малко по-голям, но не кой знае колко — въздъхна Сергеев.
„Край — помисли си Олег, — те започват да се съгласяват. Успяха да убедят себе си. Сякаш така си правят услуга.“ Изведнъж му се прииска да каже на висок глас, така че всички да чуят, че ако не е бил неговият балон, те никога не биха видели скаута. Може би тази експедиция, която пускаше скаути, беше тук от половин година и дори се канеше да си тръгне. И той толкова ясно си представи кораб, подобен на „Полюс“, но друг, и как в него вървят хора, чисти и облечени с красиви мундири и скафандри, и как затварят контейнерите с образци и си казват едни на други: „Това е всичко, на тази планета няма нищо интересно освен пискливи кози и чакали“.
В стаята беше много тихо.
И в този момент се разнесе тихият глас на Казик. Казик седеше на пода заедно с дечурлигата, а Фумико лежеше с корем върху коленете му.
— А може би те вече си тръгват?
— Кой си тръгва? — попита с висок глас Кристина. — Защо реши така? Никъде не си тръгват.
Порив на вятъра запрати в покрива снежен снаряд и постройката се разтресе.
Светлината, проникваща през прозорчетата, затулени от мехурите на мустанги, беше толкова мъждива, че лицата на хората се размиваха в полумрака и не беше ясно какви са израженията им. Еднакви сиви петна.
— Трябва да отидем при тях — реши Дик. — Ако си седим тук, нищо няма да се получи. Трябва да отидем и да им кажем, че сме тук.
— Браво, Дик — похвали го Мариана и сложи ръка на рамото му.
„Глупаво! — помисли си Олег с огорчение. — Това трябваше да го кажа аз. Защо чаках да го каже Дик?“
— И къде ще отидете? — попита майката на Олег. — Може би този скаут обикаля в кръг? Може да е летял наляво, а може би надясно? Може би е трябвало да се приземи в другото полукълбо?
— А ти какво предлагаш? — попита Старика.
— Трябва да дадем някакъв сигнал.
— И какъв сигнал да дадем?
— Мислих върху това — откликна Сергеев. — Според мен положението не е толкова безнадеждно. Знаем със сигурност посоката на движение на скаута. А изхождайки от опита си, мога да предположа, че скаутите рядко обикалят в кръг. Биоскаутите се движат „в лайка“.
— Ако това е бил скаут — вметна майката на Олег.
Олег разбра, че майка му се съпротивлява не защото не вярва на Сергеев и смята всеки опит да се намери експедицията за безсмислен. Тя просто се беше изплашила, че ще изпратят Олег да я търси. Но не говореше за това, а търсеше други начини.
— Той летеше по много наклонена дъга — спомни си Сергеев. — И после се скри в облаците.
— Защо не каза по-рано! — възкликна Старика.
— Вие изобщо не искахте да ми повярвате — отговори Сергеев. — А това е подробност.