— Това е наш общ балон — поправи го Мариана, сякаш се беше обидила.
— С балона ще полетят Мариана и Дик — отговори Старика. — Те могат да се оправят в гората най-добре от всички.
— И аз — тихо добави Казик.
— Лягай да спиш, Казик — нареди Вайткус. — Вече е късно.
Казик остана да стои до вратата и в неподвижната му поза имаше такава упоритост, че Вайткус се направи, че вече не забелязва детето.
— И какво се получава — започна Олег разгневено, — аз изпитвам балона, аз умея да летя с него най-добре от всички. Трябва да летя с него към кораба и ми го вземат?
— А ти как би постъпил на наше място? — попита Старика. — Ако мислеше не само за себе си, но и за цялото селце?
— Бих отменил този полет към скаута. Там няма никакъв скаут.
— Ето — усмихна се Сергеев. — Явно привързване.
— Тогава ще полетя заедно с Мариана. А към кораба ще тръгне Сергеев. Той също знае много за радиостанцията.
Олег осъзна, че не може да допусне Мариана да полети без него с Дик толкова надалече — към блатата, към реката, а той да седи тук и да чака лятото. И затова се хвърли в още едно настъпление.
— Защо мислите, че балонът не може да се спусне и после отново да се издигне? Ще отлетим и ще се върнем. В краен случай ще се върнем без балона. И ще направим нов. Поплювко ще помогне, ще уловим и още мустанги.
— Мустангите мигрират до есента — напомни му тихо Казик. — Няма да има повече мустанги.
— Е, това не е чак толкова важно — раздразнено махна с ръка Олег. — Така или иначе, ще смогнем за кораба. Лятото е дълго.
Никой не възрази. Всички мълчаха и никой не го поглеждаше. Старика допиваше чая си, Вайткус въртеше брадата си, сякаш сплиташе плитка, а Сергеев извади ножчето си и започна да чегърта трески от плота на масата.
Олег млъкна и му се стори, че всички са съгласни с него. Мълчат, значи са съгласни, значи ги е убедил. А после заговори Мариана.
— Решението им е правилно — рече тя. — Само че ги е страх да произнесат на глас онова, което трябва да кажат.
— Какво? — Олег се учуди на думите й. Всички очевидно знаеха нещо, което той не знаеше. — Какво?
— Това, че ние, които ще отидем при скаута, може и да не се върнем. Да не се върнем дълго време или завинаги. Така че ти трябва да останеш и да отидеш до кораба.
— Ти си се побъркала! — развика се Олег. — Как можеш да говориш такива работи!
А възрастните мълчаха, защото бяха съгласни с Мариана и още от самото начало допускаха злодейската, непростима мисъл, че Мариана може и да не се върне.
— Това е толкова очевидно — завърши Мариана. — Искаш ли чай?
— Въобще не искам да разговарям повече с вас! — изкрещя Олег и се хвърли към вратата.
Казик едвам успя да отскочи встрани.
Олег пробяга няколко крачки по улицата, нагази в студена локва. Тръгна по-бавно по калния път. Под краката му хрущеше тънък лед. Олег не забелязваше студа.
Спря се при оградата, загледан в тъмната гора, из която се носеха бързи сини светулки, чу как изскърца стъпалото пред къщата на Сергеев, как излязоха Вайткус и Старика. Чу тихия глас на Вайткус:
— Какво му стана? Да не му дожаля за балона?
— Това също — отвърна Старика. — Но има и друга причина.
Ала Олег не чу каква е тази причина, защото Старика довърши фразата шепнешком.
— Странно — провлачи Вайткус, — навярно си прав, а аз не забелязвам очевидни неща. Та те пораснаха, почти възрастни са. И неща, които на Земята са очевидни и естествени, тук някак остават извън полезрението.
— И на мен ми е жал за момчето.
— Но не виждам друг изход.
— Олег също ще разбере — повиши глас Старика и Олег с озлобление си помисли, че Старика нарочно го е казал, защото знае, че Олег ги слуша. Прииска му се да им извика в отговор: „Нищо подобно! Не искам да разбирам!“.
После Старика и Вайткус си казаха довиждане и си тръгнаха.
Изскърца врата. От къщата на Сергеев излезе още някой. Олег си каза, че сигурно той самият идва да го уговаря, но се надяваше да не е прав.
— Олег… — чу се гласът на Мариана.
Олег беше готов да откликне, радваше се, че Мариана го търси. Но кой знае защо, не се обади. Навярно и самият той не можеше да обясни причината. Не, можеше — сега тя щеше да започне да го уговаря, също като останалите. Тя е съгласна да лети на неговия балон, съгласна е Олег да остане тук. Но нали от всички хора на света именно тя би трябвало да разбира, че не бива да се слушат предпазливите старци. Тях винаги ги е страх. Страх ги е да не умрат тук, страх ги е да рискуват, тях изобщо не ги интересува какво чувства Олег, какво иска, те ще са доволни и да го хвърлят в яма, ако от тяхна гледна точка това е изгодно за селцето. А какво значи нещо да е изгодно за селцето? Та нали те мислят за себе си, всеки мисли за себе си. Изгодно за селцето — това са празни приказки. Навярно онези хора на Земята, които са започвали войните, също са говорели за изгода за селцата си. Трябва да плюе на всичко, да не им обръща внимание. По изгрев-слънце ще се качи сам на балона и ще отлети. Знае посоката. Ще отлети сам дотам, ще намери експедицията. А всъщност какво му пречи да отлети по изгрев-слънце? Къде е балонът?