И Павлиш поведе машината нагоре на автопилот, доверявайки му се повече, отколкото на собствения си усет.
Тъй като се издигаше бавно, изминаха десет минути, преди всъдеходът да се измъкне от облачния слой.
Стана много светло. Необичайно светло.
Над главата му блестеше синьо небе, по-тъмно, отколкото земното, и на него пламтяха нарядко разположени звезди. Под всъдехода се стелеше като памук безкрайната равнина на облаците. Беше бяла и чиста и нищо не нарушаваше спокойствието й.
Значи, върховете на дърветата се криеха някъде в облаците.
„Като се прибера, ще видя, локаторът е фиксирал контурите на дървото.“ Павлиш обърна всъдехода и зададе курс към лагера, но засега не се спусна в облаците.
Съжали, че не се е сетил по-рано да се издигне тук. Изстрелваше в този чист простор скаутите си, а не се беше досетил каква забележителна психотерапия за потиснатия от вонящата гора човек е да се озове в простора на небето над опротивелите му облаци.
Толкова хубаво се дишаше тук…
Това също беше психологически ефект — Павлиш дишаше все този въздух, който беше в скафандъра.
— Отлично — изрече той на глас. — Сега, като ми стане тежко, ще летя тук.
— Къде? — попита Клавдия.
Оказа се, че връзката е включена и тя през цялото време беше слушала неговите въздишки, проклятия и разговори със самия себе си.
— Връщам се — каза Павлиш.
— Как беше полетът? — попита Клавдия.
— Много интересен полет — отговори искрено Павлиш. — И много красиво небе.
Добре се наобядваха. За щастие (все пак трябваше да има утешения) Сали беше взела за експедицията куп вкусни подправки и билки, Клавдия беше велик майстор на китайската кухня и ненапразно Сали беше казала на Павлиш, че групата им е прочута из цялото Далечно разузнаване с кулинарните си нововъведения. А разнообразието и изискаността в храната при далечните експедиции е особен разкош, непостижим дори на големите кораби, защото обикновено готвачите вървят по пътя на най-малкото съпротивление, подчинявайки се на инструкциите, написани на опаковките на сублимираните, консервираните и останалите полуфабрикати. Трябва да имаш желание и въображение, за да превърнеш сухата супа от печурки в приказен сос за пищен бифтек. А и пищността на бифтека се постига само при високоразвита интуиция: миг по-рано, миг по-късно — и бифтекът се превръща в стандартен къс месо, еднакъв на всеки кораб или база.
Павлиш лениво отдръпна встрани недоядения пудинг — не можеше да погълне повече — и каза:
— Сега и аз възнамерявам да ви угостя, мои прекрасни дами, с приказно зрелище, каквото не сте виждали в Галактиката.
Той включи прожектора.
На екрана бавно летяха насекомите, влачени от въздушните мехури. Ето, те завиват към водата и плуват, проблясвайки в цветовете на дъгата като сапунени мехурчета.
Сали седеше на пода, обхванала колене с пълните си ръце.
— Колко жалко, че не дойдох с теб — каза тя тихо.
Павлиш забеляза, че тя за първи път се обърна към него на „ти“.
Клавдия продължаваше да работи. На масата пред нея лежеше разделена на гнезда плоска кутия с образци от скали. Тя преглеждаше спектрограмите, лекичко си подсвиркваше нещо едва чуващо се, непослушни коси се бяха измъкнали от прекалено опънатата й прическа. Лампата очертаваше отчетлив кръг върху масата. На Павлиш му се стори, че продължавайки да работи, Клавдия сякаш го упрекваше, че се развлича с любителски филми и отвлича Сали от важната работа. Не беше прав. Клавдия поглеждаше и към екрана, защото изведнъж подхвърли:
— Интересно, тази змия отлично знае как да се държи с мехурите. Тя ги прегрява. Значи, твоите коне имат навика да плуват в езерото. А тя има навика да ги лови.
Павлиш предупреди:
— Сега ще изгубя пробовземача си.
На екрана се появиха кръговете с разрохкана почва.
Сали ахна.
— Много разумен начин за издебване на жертвата — оцени Клавдия. — Най-различни хищници из цялата Вселена го правят.
— Включително и жените — пошегува се неудачно Павлиш.
Той очакваше отпор, но такъв не последва. Напротив, Клавдия изведнъж се усмихна.
— Не се бойте от нас, Павлиш. Но нима е приятно, когато нахлуят в дома ти с желязна пръчка?