В този момент стана по-светло, балонът изскочи в процеп между облаците — над главите им имаше още един слой, носеха се към почти черен огромен облак, изправен като стена пред тях, сякаш изчакваше балона, за да го изяде. В облака имаше движение, проблясваха мълнии, той изглеждаше жив и пламтящ.
— Ех, колко е красиво! — извика Казик. — Как ще гръмне сега!
— Надолу! — нареди Дик. — Давай надолу, не разбираш ли?
— Жалко… — Казик посегна към горелката, за да намали огъня. — Никога досега не съм виждал такова нещо. Отдолу не е толкова интересно.
— На мен и тук не ми е интересно — каза Мариана.
Балонът, кой знае защо, не се снижаваше, а продължаваше да лети към буреносния облак; грохотът, излизащ от него, беше почти непрекъснат, сякаш някой прекарваше огромна тояга по гигантска ограда.
Дик отблъсна Казик и с рязко движение загаси горелката.
— Това не ти е играчка!
Поривите на насрещния вятър удариха балона, той се мяташе между облаците и въобще не можеше да се спусне.
— Не бива да се гаси напълно! — завика Казик. — Вие сте глупаци!
— Млъквай! — прекъсна го Дик. — Омръзна ми.
С грубостта прикриваше страха си, защото не искаше да признае дори пред себе си, че е възможно да се страхува.
Балонът изведнъж попадна във въздушен вихър, разтресе се и се плъзна надолу.
— Запали! — извика Казик. — Нима не разбираш — сега въздухът ще изстине!
— Ще успеем. Първо трябва да се спуснем надолу.
— Не бива така внезапно. Къде е запалката?
Запалката беше у Дик и той не искаше да я даде на Казик, защото не вярваше, че нещо заплашва балона долу. Искаше му се само едно — по-скоро да се измъкнат от буреносния облак.
— Виж, той се смалява! — Казик посочи нагоре, но само неговите очи виждаха, че балонът губи еластичност и скоростта му на снижаване се увеличава.
— На! — Дик все пак се разтревожи от настойчивия тон на Казик и му подаде запалката.
Запалката тракаше, щракаше и изобщо не искаше да изкара пламък.
Беше влажно, всички вече бяха подгънали. Праханът в запалката сигурно също се беше навлажнил. Ако Казик знаеше, че Дик ще загаси огъня, щеше предварително да скрие запалката и да я държи суха.
Наоколо отново имаше облаци, отново цареше полумрак, и грохотът, излизащ от буреносния облак, беше поутихнал, беше останал там горе, почти над главите им.
— Добре, че успяхме — изрече Дик, оправдавайки се. С крайчеца на окото си наблюдаваше как Казик отново и отново щрака със запалката. — Дай да пробвам аз.
Той издърпа запалката от напрегнатите пръсти на Казик. Тя не послуша и него. Казик стоеше наблизо и наблюдаваше как искрите изскачат от кремъка. Те изглеждаха мънички и студени.
— Той се смали — обади се Мариана изплашено. Тя гледаше нагоре и забеляза, че въжетата на мрежата, с която беше омотан балонът, се врязваха все по-надълбоко в обвивката му.
Дик обгърна запалката с длан и се опита да потърка фитила.
Сега за всички беше ясно, че балонът пада все по-бързо.
— Може би да запушим дупката? — попита Мариана, но се сепна — осъзна, че няма с какво да запушат дупката отдолу на балона.
— А твоята, твоята запалка! — развика се изведнъж Казик. — И ти трябва да имаш!
— Разбира се — отвърна Мариана, — как не се сетих! Имам.
— Дай я!
— А къде е тя?
— В кесията на шията ти — подсказа Казик.
Мариана бързо развърза лечителската торбичка, която лежеше на гърдите й, и измъкна оттам запалката.
Казик я хвана, отблъсна Дик и започна да я щрака. Но горелката не се палеше.
— Отвърти я! — извика Казик на Дик. — Ти нали я завъртя!
Кошът отново се разлюля, Дик загуби равновесие и едвам успя да се хване за парапета.
Казик отвъртя сам колелцето на горелката, като за малко не го счупи, и с наслада вдъхна отвратителната миризма на газ, който изтече от тръбичката.
За щастие запалката не беше угаснала и в края на тръбичката лумна лилаво огънче. Казик веднага увеличи притока на газ и пламъкът за миг изчезна, после се разгоря ярко и уверено.
Казик погледна в отверстието на балона — топлият въздух влизаше там, в полумрака.
И в този момент излязоха под облачната покривка.