Спомням си колко много ме занимаваше въпросът как да изпълняваш волята Божия, когато бях малко момче, възпитавано в една провинциална протестантска църква. В душата ми още тогава нямаше никакво съмнение, че тази църква и нейната общност са съвсем специални. Всички от тази общност се подпомагаха взаимно и се обичаха, помагаха си, откликваха при болест на някого. Християнският протестантизъм, който се практикуваше тогава, бе изключително отворен и не съдеше вярата на другите.
Централно място в теологията на тази църква заемаше посвещението в християнство, кръщаването. Но само по себе си се разбираше, че след него човек трябва сам да открие и следва Божията воля през целия си живот. Като дете бях особено притеснен, тъй като никой не ми бе разкрил подробно как така човек ще може да от-крие и последва Божията воля. Това, разбира се, ставаше във време, когато цялото общество бе стигнало кулминацията на материалистично и секуларно отношение към света. И все пак, аз бях преизпълнен с въпроси: Какво е естеството на Бога, с когото трябва да постигнем общение? По какъв начин реално се преживява Божието присъствие? Какво в действителност означава да бъдеш в хармония с божественото предначертание? И останалите членове на църквата нямаха отговор на тези въпроси. Но по израза на лицата им аз разбирах, че те знаят; просто им липсваха думи, за да го изразят.
Смятам, че част от нашето ново духовно съзнание е да отговорим съзнателно на тези въпроси. Векове наред корумпирани свещеници са използвали страха и невежеството, за да искат пари за благословия и спасение, потискайки всяко напредничаво духовно разбиране сред своето паство. Някои продължават да правят същото и в наши дни. Но аз съм убеден, че в голяма степен ние всички започваме да си даваме сметка за това колко е важно да споделяме духовния си опит и преживявания. Все повече и повече хора, принадлежащи към организирани религии, осъзнават, че да се отворим за възприемане на синхронността, означава да обогатим и уясним най-доброто от религиозната традиция, на която принадлежим. Това възприемане е пряко свидетелство за проявлението на божествена сила в нашия живот, онази божествена сила, в която винаги сме-вярвали и която сме долавяли интуитивно.
ОТГОВОР НА СКЕПТИЦИЗМА
Най-голямото предизвикателство за онези измежду нас, които започват да изживяват едно нови духовно пробуждане, е отношението им към скептиците. Всички, които сме отворили съзнанието си за реалното проявление на синхронност, често се озоваваме изправени срещу човек, който реагира негативно на нашите убеждения и поставя под съмнение достоверността на опита ни. Колкото и да намаляват скептиците, все още има мнозина привърженици на стария материалистически мироглед, които считат всякакви разговори на мистични теми за напълно безсмислени и лишени от основания. Подобни разговори те чувстват като заплаха за своите предубеждения относно това що е реално и разумно в света на природата.
Скептиците, на които се натъкваме, могат да се групират в две големи категории. Най-голяма е групата на онези, които заемат скептична поза не защото са проучили задълбочено мистическите опитности, за които им се говори, а защото не са. Те нямат време, нито желание да се занимаят с подобни опитности, ето защо заемат такова отношение към въпроса, което им се струва най-сигурно: обявяват го за пълен абсурд. Обикновено такива скептици живеят и работят сред множество хора, изпълнени с колебания и съмнения, които са критично настроени към всяко ново твърдение или творение и за които насмешката е средство за сдобиване с лично надмощие над останалите. В подобно обкръжение повечето хора възприемат тясно конвенционална позиция, за да избегнат възможни конфликти.
Другият тип скептик, на когото се натъкваме, това е привърженикът на научния материализъм. Това е човек, който в някакви граници е склонен на проучи мистичния опит, но който винаги се връща назад, за да се барикадира зад материализма, като претендира, че има нужда от обективни доказателства за подобни претенции. Те остават глухи за всякакви аргументи, че мистичният опит е имал своето трайно място през дълги периоди от човешката история или че хиляди хора, които нямат никаква връзка помежду си свидетелстват за идентични преживявания, както и че статистиката нееднократно показва, че интуитивните и психически способности са нещо съвсем естествено за човешката природа.