Има няколко подхода, които се оказват ефективни в отношението към подобни скептици. Преди всичко трябва добре да помним, че е важно да съществува известна степен на скептицизъм. Всички трябва да избягваме да приемаме на доверие всякакви маниакални идеи и да гледаме с критично око на реалността.
Не бива обаче да забравяме, че този принцип има и една допълнителна страна, която твърде често бива изпускана: че трябва да бъдем с открито съзнание, за да преценим явлението, за което става дума. Да се поддържа тъкмо този баланс между отвореност на съзнанието и скептицизъм, е изключително трудно, когато явлението се отнася до вътрешно психическите ни състояния и духовност.
Трябва-винаги да се съблюдават още две други важни неща — винаги да бъдем дружески настроени при подобни разговори и да се стремим към постигане на съгласие. Осмелявам се да твърдя, че всеки, който сега преживява опитности от мистичен и духовен характер, в някакъв период от миналото е бил краен скептик. В този смисъл всички ние сме бивши скептици и е много важно да си припомняме понякога, че процесът на отваряне към мистичната страна на живота става единствено по пътя на личния опит — когато видим някого, който е възприел сериозно идеята за мистичната опитност и решим ние самите да я изпробваме.
Ето защо трябва да се отнасяме сериозно към всеки подобен разговор. Възможно е нашето открито споделяне на собствения ни опит да се окаже пробния камък за преодоляване заклетия скептицизъм на даден човек. А и знаете ли какво? Обратното също може да се окаже вярно: скептикът, с когото говорим, също може да се окаже прав за определени неща. Онези от нас, които изследват потенциалните възможности на човешкия опит, нищо не правят, ако не са готови винаги да погледнат от двете страни на един проблем, преди да се постигне съгласие. За да се учим, всички сме задължени да се вслушва-ме в другия. Само откритият диалог гарантира широка дискусия и възможност да имаме мащабен поглед върху нещата.
СЕРИОЗНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СИНХРОННОСТТА
Става ясно, че да обърнем поглед към случайностите и да говорим открито за тях, без да изпадаме в негативизъм, това са едни от първите стъпки към постигането на ново духовно съзнание. Но не след дълго започват да възникват нови въпроси. Ако синхронността, която наблюдаваме, е свидетелство за това, че в живота ни се изявява една духовна сила, защо ние, които принадлежим на западната култура, толкова дълго сме пренебрегвали тези мистични явления? И защо тъкмо сега, в настоящия момент, на повърхността изплува това съзнание за синхронност? Как онова, което се случва с нас, се намества в по-широката историческа картина на света? Тези въпроси ни водят към поредната стъпка в постигане на ново съзнание.
Животът на всеки от нас се ситуира в широк исторически контекст. Без него ние живеем в незадълбочената и изолирана реалност, която наследяваме като деца. Правилното разбиране на историята придава на съзнанието ни за света дълбочина и истинност. То обгръща всичко около нас със смислова рамка, която ни показва кои сме и накъде отиваме.