Трудно е дори да си представим колко малко са знаели хората през средните векове за физическите процеси, които са ставали в природата. Притежавали сме незначително познание относно органите на човешкото тяло и биологичните особености на растежа. Смятало се е, че гръмотевичните бури са причинявани от разгневени богове или плановете на зли духове. Природата и човешкия живот са били разбирани чрез системата на религията. Както Ърнст Бекер говори в _„Структурата на злото“_1, средновековната космология е разполагала земята в центъра на всемира като някакъв огромен религиозен театър, създаден, за да служи на една велика цел: като сцена, на която човечеството или се сдобива със спасение, или го изгубва. Всичко — климатичните условия, гладът, върлуването на болести и войни — всичко съществува с единствената цел да изпита вярата на хората. И всред всичко това, за да оркестрира тази симфония на изкушението, е поставен Сатана. Той е допуснат, както твърдят църковните служители, за да заблуждава нашето съзнание, да възпира работите ни, да се възползва от слабостите ни и да ни попречи да постигнем вечното блаженство, за което сме призвани.
За онези, които наистина ще се спасят, вечността ще бъде проведена сред небесното блаженство. Онези пък, които не успеят, които се поддадат на изкушенията, ще бъдат прокълнати от провидението да горят във вечен огън — ако, разбира се, тук не се намесят църковни-те служители.. Хората от онова време, изправени пред подобна реалност, не са можели да се обърнат директно към Бога, за да потърсят опрощение и дори адекватно да преценят дали наистина са подложени на подобно духов-но изпитание, защото духовенството си е присвоило ро-лята на единствен страж пред портите на божественото и неуморно се труди, за да попречи на широкия кръг от хората да получи пряк достъп до свещените текстове. Ако са имали порив и стремеж към небето, средновековните граждани не са имали избор, освен да проследят често сложните, комплицирани и капризни диктати на могъщите църковни водачи.
Множество са причините, поради които тази мирогледна система се разпада. Разгръщащата се търговия дава възможност да се заговори за нова култура и друг пог-лед върху света, които поставят под съмнение средновековната космология. Ексцесиите и крайностите в поведението, до които стигат представителите на църквата, подкопават вярата в нея. Изобретяването на печатната преса и разпространението сред европейските народи както на Библията, така и на античните текстове, дава възможност широките маси от хората да получат пряк достъп до информация, което на свой ред води до протестантската революция2.
Ново поколение учени — такива като Коперник, Галилей и Кеплер — отправят пряко предизвикателство към църковната догма, която се отнася до структурата на слънчевата система, математическото описание на орбитите на планетите и дори мястото на човечеството във вселената3. С течение на времето убеждението, че земята се намира в центъра на вселената, е подложено на съмнение. А с появата на Ренесанса и Просвещението Бог започва да се изтласква все повече в периферията на ежедневното съзнание на човека.
ТРЕВОГАТА ОТ ЗАГУБАТА
Тук виждаме един от най-големите поврати във формирането на съвременния мироглед. Средновековният мироглед, въпреки своята корумпираност, е представял поне една цялостна картина на света. Той е бил общоприета философия, която е притежавала широта и изчерпателност. Тя осмисля пълния обхват от житейски събития, включително основанията на нашето съществуване, както и критериите, според които човек достига до блажено състояние на небето след смъртта си. Животът получава своето обяснение във всичките си измерения.
Когато, средновековната космология започва да се разпада, хората на Запад изпадат в дълбоко объркване относно висшето предназначение на живота. Щом духовенството не представлява истината и на него не може да се разчита, какво тогава е истинското положение на човечеството на тази земя?
Хората се озъртат наоколо само за да осъзнаят, че в крайна сметка са се озовали тук, захвърлени сред пространството на планета, която се върти около една от билионите звезди, и то без да се знае защо. Положително съществува някакъв Бог, някаква творческа сила, която ни е поставила тук по необяснима причина. Но вече сме хвърлени в съмнения и несигурност, потопени сред мъката от липсата на смисъл. Как да намерим сили да живеем, без да имаме ясна представа за едно по-високо предназначение? През шестнайсети век западната култура е в процес на пълно преосмисляне на стойностите; човечеството се оказва на ничията земя между два мирогледа.