ВЪЗНИКВАНЕ НА НАУКАТА
И ето че сме потърсили разрешение на този проблем: науката. Ние, хората, сме се оказали без цялостна философска система на осмисляне на света, но сме открили начин да намерим отново себе си чрез друга система, вярвайки, че този път сме открили пътя към истинското познание, освободено от суеверията и догмата, които са характеризирали средновековния свят.
Решили сме да се впуснем в мащабно търсене кат култура, чрез една организирана система на консенсус, да открием фактите на нашето реално положение на тази планета. И така, овластили сме науката и сме й дали пълномощия на това неизвестно място на света (обширния свят на природата дори не е имал конкретно название, а още по-малко пък обяснение по онова време), за да установим какво става и да го обясним на хората.
Толкова голям се е оказал нашият ентусиазъм, че сме си въобразили дори, че чрез научния метод можем да открием дори действителното естество на Бога, творческия принцип, залегнал в основата на универсума. Убедени сме били, че науката може да установи необходимата ни информация, за да ни върне отново чувството за сигурност и смисъл, което сме били загубили при разпадането на старата космология.
Но надеждата да открием бързо истинското си положение на хора в света се оказва неоснователна. Като начало църквата успява да принуди науката да се ограничи само до изучаване на материалния свят. Мнозина от ранните мислители, включително и Галилей, са били заклеймени или направо убити от църковните служители. Ренесансът бележи известно неравномерно развитие. Църквата, макар и понесла сериозен удар, но все още могъща, упорито предявява претенции тя да се занимава с мисловния и духовен живот на хората. Доста неохотно е принудена да признае изследваният? на науката и църковните служители настояват науката да бъде отнесена само до физическата вселена: до явленията, свързани със звездите, орбитите, растенията, човешкото тяло.
Благодарна за преотстъпената територия, науката започва да съсредоточава цялото си внимание върху физическата вселена и бързо процъфтява. Започваме да откриваме физическите характеристики на материята, историята на геологическите пластове, динамиката на природните явления и времето. Частите на човешкото тяло получават своето наименование и биват открити химическите процеси, които стоят в основата на биологическия живот. Твърде внимателно, да не би да проследи онзи смисъл, който подобни открития могат да имат за религията, научното знание се ограничава изключително до изследване на видимия свят.
МАТЕРИАЛИСТИЧНА ВСЕЛЕНА
Първата широкомащабна картина на функционирането на този външен свят е създадена от Исак Нютон, който обобщава възгледите на първите астрономи и създава модел на един свят, който е стабилен и предсказуем. Изчисленията на Нютон показват, че светът функционира според определени неизменни природни закони, закони, на които може да се разчита и които могат да бъдат използвани за практични цели.
Декарт доказва, че вселената като цяло — въртенето на земята и останалите планети около слънцето, атмосферната циркулация, водещи до цикличната смяна на сезоните, взаимната обвързаност и зависимост на животинските и растителни видове — всичко това функционира в единство като огромен космичен или часовников механизъм, на който винаги твърдо може да се разчита 1 и който е напълно лишен от всякакви мистични влия-ния4.
Нютоновите изчисления доказват, че това е така щом тази холистична (холизъм — теория, която разглежда живата природа не като механичен сбор от отделни части, а като единство, при което взаимодействието между отделните цялости създава нова степен на единство — б. пр.) картина бива утвърдена във фин зиката, за всички е ясно, че останалите научни дисциплини трябва само да разработят подробностите, да открият минипроцеси, по-дребните лостове и пружини, които задвижват големия часовников механизъм. Когато започва да се появява тази идея, науката става все по-тясно специализирана в своя подход на изследване на; физическата вселена, като се разбива на все по-частни) области и клонове и навлиза във все по-големи детайл-в обяснението си на света наоколо.
Картезианският дуализъм и Нютоновата физика утвърждават една философска позиция, която бързо се налага като господстващ мироглед на модерната епоха. Това още повече задълбочава и подкрепя емпиричния скептицизъм, според който, никакво твърдение, що се отнася до вселената, не трябва да бъде възприемано на доверие, освен ако не се докаже чрез количествени експерименти, че безспорно съществува.