След Франсис Бейкън науката става още по-секу-ларна и прагматична в своята ориентация и все повече се отдалечава от по-дълбоките проблеми на човешкия духовен живот и предназначение. Когато се видят принудени, учените се позовават на деистката(деизъм — движение или система през XVIII век, която отрича намесата на Пога в законите на природата — б. пр.) концепция за Бог, според която божеството първоначално е задвижило вселената, оставяйки я по-нататък да действа по чисто механичен начин.
ПРОСВЕТИТЕЛСКОТО РЕШЕНИЕ
Стигаме до нова повратна точка във формирането на съвременния възглед за света. Ние сме се обърнали към науката да изследва глобалните ни екзистенциални и духовни проблеми, но науката се отдава на чисто секуларна и материалистка насоченост. Кой би определил колко време ще бъде нужно да се открие по-висшият смисъл на човешкия живот?
Очевидно ние, хората от Запада, е трябвало да издигнем ново знаме по отношение смисъла, да намерим нова мисловна система, към която междувременно да се придържаме, и още по-важно — която да занимава нашите умове. И както се оказва, в онзи момент всеобщото решение е да обърнем цялото си внимание към физическия свят по подобие на науката. Нали в края на краищата науката открива богата плячка от природни ресурси, които могат да бъдат използвани. И ето че на нас ни се удава възможност да използваме тези природни ресурси, за да подобрим своето икономическо състояние, условията си на живот в този секуларен свят. Щом трябва да почакаме, за да постигнем познание относно истинската си духовна ситуация, то можем да си създадем по-голяма материална сигурност и обезпеченост, докато чакаме. Новата ни философия, макар и временно, става развитието на човешкия прогрес и ние се посвещаваме на това да подобрим живота си и живота на нашите деца.
Тази нова философия поне може да успокои умовете ни. Трудната работа, която трябва да се извърши, ни държи достатъчно заети и отклонява съзнанието ни от факта, че мистерията на смъртта, а следователно и на живота, си остава все още голяма и необяснима. Все някой ден, в края на земното си съществуване, ние ще сме принудени да се изправим пред духовната реалност, каквато и да е тя. Междувременно обаче стесняваме фокуса на своето внимание до проблемите на ежедневното материално съществуване и се опитваме да превърнем напредъка сам по себе си, личния и обществен напредък, в единствено основание на краткия си живот. И това става психологическата ни позиция в началото на модерната епоха.
Достатъчен е само най-бегъл поглед наоколо ни сега, в края на двайсети век, за да видим грандиозните резултати, до които ни е довел този стеснен фокус към ма-териалния прогрес. Само за няколко века сме изследва-ли света, основали сме нации и сме установили огромна глобална търговска мрежа. Към това може да се добави и че науката побеждава болестите, разгръща внушителни системи за комуникация, позволява на човека да кацне на луната.
Но всичко това бе осъществено на твърде висока цена. В името на прогреса ние сме експлоатирали природния свят почти до степента на унищожаването му. А в личен план сами можем да се убедим, че насочвайки цялото си внимание към икономическите аспекти на живота, това за нас е започнало да се превръща в мания, с която да преодолеем тревогата и чувството си за несигурност превърнали сме светския живот и преуспяване, диктувани от рациото, в единствена реалност, за която си позволяваме да мислим.
Западната култура най-сетне започва да се пробужда от тази едностранчива ориентация на мисленето едва в средата на двайсети век. Ние спряхме, за да се огледаме, и започнахме да осъзнаваме къде е точното ни място в историята. Ърнст Бекер е удостоен с наградата „Пулицер“ за книгата си _„Отказ от смъртта“_5, защото ясно показва какво е извършил модерният свят със собствената си психика. Стеснили сме свря център на внимание само до икономическия живот и толкова дълго време сме се отказвали да приемем идеята за по-дълбока духовна опитност, защото не сме искали да ни се напомня за дълбоката мистерия, която представлява този живот.
Убеден съм, че тъкмо поради тази причина старите хора все повече започват да-бъдат отпращани в старчески домове. Да се гледа на тях, е едно напомняне за онова, което така старателно сме се опитвали да изтласкаме от нашите умове. Потребността ни да се укрием от мистерията, която ни ужасява, е също така причината, поради която синхронността и други интуитивни способности ни се струват така чужди на здравия разум. С нашия страх се обяснява фактът, че в продължение на толкова много години всички индивиди, които са преживявали мистична синхронна опитност, интуиция, пророчески сънища, извънсетивна възприемателност, близки до смъртта преживявания, ангелски контакти и всичко останало — преживявания, каквито винаги е имало през цялата история на човешкото съществуване и продължават и до наши дни — се посрещат с толкова голям скептицизъм. Да се говори за подобни преживявания и дори да се признава, че такива са възможни, е заплаха за нашето убеждение, че секуларният свят е единственият възможен свят.