Селестинското пробуждане

ДА ЖИВЕЕШ В РАЗШИРЕНО НАСТОЯЩЕ

Ето че става ясно как, когато отворим сетивата си за възприемане на синхронността в нашия живот, това довежда до всеобщо пробуждане от секуларния мироглед, който е преобладавал в продължение на векове. И сега, когато, погледнем на модерния живот с неговите технологически чудеса, можем да видим света от психологически по-ясна гледна точка.

В края на средните векове у нас е било загубено вся-какво чувство за сигурност относно това кои сме й какъв е смисълът на нашето съществуване. Това е станало причината да утвърдим научен метод на търсене, с помощта на който да постигнем истийата за своето място в света. Ала науката се раздробява на хиляди лица, без да може непосредствено да отрази една цялостна картина.

В резултат на това ние сме потиснали страховете и чувството си за несигурност, обръщайки се към чието практически занимания, свеждайки живота единствено до икономическите му аспекти, докато в края на краищата всички се оказват напълно обсебени от практическата, материална страна на живота. Както видяхме, учените утвърждават мироглед, който поддържа такова обсебване, и сами в продължение на векове се предават именно на него. Цената на подобна ограничена космология е, че човешкият опит и преживявания се оказват ограничени й сетивата ни за висшите духовни преживявания — потиснати, и ние едва сега се измъкваме от тази потиснатост.

Предизвикателство за нас е да запазим спомена за това развитие като практически опит — особено когато все още влиятелният материалистически мироглед прави опити да ни придърпа към старите възгледи. Трябва добре да помним на какво стъпало на развитие се намираме, да помним истината за съвременната епоха и да я вградим във всеки момент от живота си — защото именно това по-широкообхватно усещане за живот може да ни открехне, за да направим следващата крачка в своето развитие.

Ако погледнем на нещата с нови очи, ще видим, че науката съвсем не ни е подвела напълно. В науката постоянно е имало едно подмолно течение, което безмълвно се е развивало отвъд пълната подвластност на материалистически търсения. През първите десетилетия на двайсети век нова вълна в мисленето започва да оформя по-пълна картина на вселената и на нас самите — картина, която най-сетне започва да си пробива път в общественото съзнание.

4 НАВЛИЗАНЕ В ЕДНА ВСЕЛЕНА, СПОСОБНА ДА ОТКЛИКВА

Един от най-важните белези на появата на нов научен възглед за човечеството и вселената е работата на Томас Кун, който публикува през 1957 година книгата _„Структурата на научната революция“_1. Тази книга за пръв път ни обръща внимание върху тенденцията науката да проявява избирателност в начина, по който самите практикуващи учени избират своите подходи и обекти на изследване и оценяват изследванията на другите.

Кун убедително показва, че онова, което той самият нарича парадигматично мислене (Парадигмата е система от убеждения по отношение на реалността, които изглеждат самоочевидни и неизменни. Мислене в рамките на утвърдени парадигми или модели — б. пр.), често кара учените да изключват цели области от своите изследвания, включително й открития, които не съответстват на наложените научни теории и системи на мислене в даден момент.

Парадигматичното мислене кара хората (в случая учените) да защитават своите възгледи въпреки рационалните доказателства, които им противоречат. Тъкмо това става при сляпото придържане към Нютоновата парадигма. Тезата на Кун хвърля светлина и върху проблема за личния интерес в науката, като разкрива факта, че често учените изграждат своята научна кариера въз основа на определени свои открития, обикновено в университетите и частните институти, след което са готови да защитават същите тези теоретични позиции — приемайки ги за източник на личния си статус — срещу всички новодошли с различни идеи, дори ако тези идеи са обективно по-добри и съвършени.