В едно изследване, цитирано в книгата му „Възстановяване на душата“, Доси описва група хора, които се събират, за да изпробват способността си да получават информация от големи разстояния. Когато лица, които участват в експеримента, са помолени да разпознаят нещо, произволно нарисувано върху картичка от друго лице, което се намира на стотици километри разстояние, те не само успяват да познаят нарисуваното в степен, която надвишава възможностите за случайно попадение, но често получават информацията, преди самата картинка да бъде действително нарисувана.
При други изследвания, предназначени да изпробват по-нататък тази способност, лицата под наблюдение успяват да познаят група числа, зададени по произволен начин от числова машина още преди тяхното задаване. Резултатите от това и подобни изследвания са от изключително значение, защото те са свидетелство за способности, каквито мнозина измежду нас нееднократно са изпитвали. Ние не само че имаме телепатична връзка помежду си, но и способността да предузнаваме дадени събития; способни сме да доловим представи и предчувствия за предстоящи събития, особено ако ще окажат въздействие на собствения ни живот и развитие18.
Но нашите способности са далеч по-големи. Ние не само че можем да приемаме информация, но можем също така да въздействаме с мисълта си върху света. Доси цитира по-специално едно изследване, проведено от д-р Рандолф Бирд в болницата в Сан Франциско. В изследването, което провежда, група доброволци отправят молитви за здравето на определени пациенти, които са сърдечно болни. Под наблюдение е поставена още една група сърдечноболни, за които не биват отправяни молитви19. Доси докладва, че групата, за която биват отправяни молитви, е склонна към пет пъти по-снижена потребност от антибиотици и три пъти по-занижен риск от заболяване на дихателните пътища, отколкото контролната група. Нещо повече, никой от групата, за която са се молели, не се е нуждаел от изкуствено дишане, докато дванайсет от членовете на контролната група са се нуждаели.
Други изследвания, цитирани от Доси, показват, че силата на молитвата и мислено отправеното желание въздейства по същия начин върху растенията (увеличавайки броя на семената, които покълват); върху бактериите (увеличавайки степента на растежа); и върху неодушевени предмети (въздействайки върху произволната траектория на движение на стирофомови топки при падане)20.
Група изследвания показват нещо от особен интерес. Въпреки че сме в състояние да окажем въздействие и в двата случая, тогава, когато позитивната ни мисъл не е конкретизирана (тоест молим се да се случи най-доброто), нещата се развиват по-добре, отколкото ако бъдем конкретни в пожеланията си (молим се за специфичен резултат). Това ни насочва на мисълта, че ние сме свързани с останалата вселена по принцип или закон, който държи егото ни под контрол.
Изследванията, които Доси цитира, показват, че когато имаме лично усещане и чувство за свързаност с божественото или с нашето висше аз, тогава молитвата ни има по-силно въздействие. В допълнение експериментите потвърждават, че мисловното въздействие има кумулативен ефект. С други думи, лицата, за които са се молили по-дълго, приемат повече благодат от онези, за които е имало по-малко молитви.
И което е най-важното, Доси цитира изследвания, които показват, че предварителните ни мнения и възгледи оказват своето въздействие върху света, подобно по-съзнателните ни намерения или молитви. Прочутият експеримент в Оукското училище е много характерен в това отношение. Казва се на учителите, че определена група ученици, изпробвани с тестуване, по всяка вероятност ще имат най-голям успех в училище през годината. В действителност учителите получават списък на ученици, подбрани напълно произволно. В края на годината тези ученици наистина показват забележително повишение не само на своя успех (което би могло да се обясни и с това, че учителите са им обърнали допълнително внимание), но и на общите тестове за интелигентност, които тестуват вътрешните качества21. С други думи, мнението на учителите по отношение на учениците повишава действителния им потенциал да учат.
За съжаление този закон действа и в негативна посока. В най-новата си книга „Внимавай за какво се молиш, защото може и да го получиш“ Доси изтъква изследвания, които посочват, че нашите несъзнавани възгледи и намерения могат да нанесат вреда на другите хора. Важен пример е, когато се молим човек да промени поведението и мнението си или да престане да прави нещо, без внимателно да сме проверили дали в случая не е прав. Тези мисли се предават и внасят чувство на съмнение у другия човек. Същото се получава и когато имаме негативни мисли относно начина, по който изглежда или се държи даден човек. Често това са мнения, който не бихме изразили направо пред него, но тъй като всички сме свързани, тези мисли се забиват като стрели, за да повлияят върху самочувствието на другия човек и неговото отношение към самия себе си, а възможно е да въздействат и върху фактическото му поведение22.