Обществената промяна, за която говорим, не е революция, при която обществените структури се разбиват, за да бъдат преобразени и една идеология идва на мястото на друга. Онова, което сега става, е вътрешна промяна, при която първо се променя самата личност, а културните институции продължават да изглеждат в известна степен същите, но са обновени и трансформирани извътре, поради новите подходи на онези, които ги поддържат.
Докато се извършва този процес на трансформация, повечето от нас ще останат в общи линии да вършат същата работа, която винаги са вършили, при семействата, които обичат, и в лоното на онези религии, които смятат за най-истинни. Но виждането ни за това как да преживяваме и практикуваме своя професионален, семеен и религиозен живот коренно ще се трансформира е хода на нашето приобщаване и осъществяване на по-висшите духовни опитности, до които се докосваме.
Моите наблюдения, както казах и преди, показват, че тази-промяна на съзнанието обхваща цялата човешка култура посредством позитивен обществен обмен. Когато достатъчно много хора започнат открито да живеят с такова съзнание и свободно да го споделят, то започва да служи като образец за другите и те бързо разбират, че това ще им помогне да проявят онова, което вече интуитивно долавят. Постепенно и те самите започват ревностно да следват този нов подход, откривайки лично за себе си същите опитности и други в този смисъл и сами на свой ред стават образци за останалите.
Такъв е процесът на обществено развитие и съгласие и, като се включваме в него, ние всички се променяме през тези последни години на двайсети век. По този начин аз съм убеден, че изграждаме такъв начин на живот, който в последна сметка ще доведе до новия век и новото хилядолетие. Целта на тази книга е по-пряко да изследва опитностите, които споделят мнозина от нас, да направи преглед на историята на това пробуждане на съзнанието и отблизо да разгледа спецификата на предизвикателствата, които ежедневно поражда този начин на живот.
Надявам се, че настоящото произведение ще потвърди онази реалност, която е в основата на информацията, илюстрирана в първите два романа от Селестинската поредица и, макар и не напълно, ще ни помогне за понататъшното проясняване на картината на това ново духовно съзнание, което започва да се формира.
1
ПЪРВИ ПРЕДЧУВСТВИЯ
Нашето ново духовно съзнание се поражда за първи път по мое убеждение през 1950 година, когато във връхната точка на съвременния материализъм започват да се проявяват едни дълбочинни процеси в човешката психика. Озовали се в апогея на няколко века, в които се е разгръщал материализмът, ние сме спрели, за да се запитаме: „Ами сега накъде?“ Започва в широк мащаб да преобладава усещането, че човешкият живот не може да се свежда само дотук, че сигурно човечеството има повиеше предназначение от онова, което нашата култура е в състояние да изрази и преживее.
Първото, на което ни навежда това наше предусещане, е да се вгледаме с неотстъпна критичност в самите себе си — или по-точно в нашите институции и в начина на живот, който преобладава в заобикалящата ни култура. Както се вижда от редица свидетелства, емоционалният климат на времето е суров и класово ориентиран. Евреите, католиците и жените много трудно са били допускани до водещи постове. Чернокожите и други етнически малцинства са били напълно изключени от участие в управлението. А останалата част от благоденстващото общество страда от твърде материалистични-те си нагласи и преценки.
След като смисълът на живота е сведен до светската икономика, то статусът се оценява според това колко преуспяващ изглежда един човек и това създава постоянната надпревара да бъдеш постоянно на гребена на вълната. Повечето от нас биват просмукани от ужасна външна ориентация, преценявайки винаги себе си според онова, което останалите могат да си помислят за нас. И ето че започваме да копнеем за общество, което да освободи нашия потенциал.
ШЕЙСЕТТЕ ГОДИНИ
И така, ние започваме като начало да очакваме нещо повече от нашата култура, което довежда до множеството реформаторски движения, които характеризират шейсетте години. Веднага се появяват множество законови инициативи, предявяващи претенции за расово и полово равенство, опазване на околната среда, дори противопоставяне срещу унищожителната, необявена война във Виетнам. Сега вече можем да си дадем сметка, че в основата на вълненията през десетилетието на шейсетте години стои първото сбогуване в масов мащаб с преобладаващия секуларен мироглед1, първото „пропукване на космическото яйце“, както го нарича Джоузеф Чилтьн Пиърс. Западната култура и цялата човешка култура изобщо започва да преодолява своята материалистическа ориентация, за да потърси по-дълбоко философско осмисляне на живота.