ПРЕХОД ОТ РАЗБИРАНЕТО КЪМ ПРЕЖИВЯВАНЕТО
Културата на Запада започва изследването на мистичната опитност в процеса на продължителни интелектуални дискусии и спекулации. Имахме нужда да се запознаем с тези нови за нас идеи и се опитвахме да ги съвместим всеки по свой начин с нашите западни представи за истината и реалността. Тази обмяна на мнения е съдействала за събуждането на, нашия интерес и е осветлила собствените ни абстрактни представи за такива понятия като общение с Бога, търсене царството вътре в човека, новорождение.
Всички тези дискусии обаче си остават в сферата на абстрактното възприятие4. Въпреки че мнозина от нас интуитивно долавят възможността за подобно мистично преживяване, само малцина действително изпитват реални мигове на трансцендентална опитност. И все пак популяризирането на тези идеи продължава и ние сме по-близо от всякога до актуализиране на тези опитности в масовото съзнание. Вече ни се случва да чуем съвсем точни описания на мистични опитности не само от книгите, но от хора, които познаваме. По тази причина идеята започва да се превръща в жива реалност — след като намира потвърждение и у другите хора и се проявява с постоянство, което ни убеждава, че вътрешното трансцендентално преживяване е нещо, което се случва реално с реалните хора.
Това ни помага да постигнем нова степен на искреност, особено пред себе си. Ако, когато се вгледаме в себе си, осъзнаем, че не сме преживели подобна мистична връзка, тогава трябва да се посветим основно на търсене на това трансцендентално преживяване. Струва ми се също, че всички разбираме, че вътрешното, преобразяващо преживяване, вътрешната мистична връзка може да стане по много различни начини, следвайки различни духовни пътеки.
Важното не е конкретната религия, практика или активност, която ще ни доведе до него, а онова извисено, мистично възприятие, което е крайната ни цел. Самото преживяване разширява нашето съзнание и ни вдъхва чувство за сигурност, блаженство и проясняване, за каквото не сме и сънували, преди то да ни се случи.
ПОСТИГАНЕ НА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ ЧРЕЗ СПОРТА
Всички говорят за онова „гранично“ преживяване, което може да се постигне чрез спорта и възстановителните занимания. При него ние изпитваме някаква трансформация на съзнанието, която започва с усещането за пълно потапяне и всъщност сливане с действията си. Чувстваме тялото ей по различен начин, сякаш то се движи по-умело, по-грациозно, в пълен синхрон с поставената цел.
Ние сме престанали да бъдем обособени вършители на съответната активност, които наблюдават онова, което става и действат съответно, а започваме да се чувстваме част от самия поток на движение, слети с мига, сякаш предварително знаем какво ще се случи, къде ще отиде топката, какво ще направят останалите играчи. Така действаме в спонтанно съгласие и хармония със ставащото, озовавайки се винаги точно там, където трябва да бъдем в съответния момент.
Често самото време започва да се променя, забавя се. В обичайното си състояние обикновено ни се струва, че играта се развива твърде бързо, че постоянно трябва да бързаме, за да бъдем в синхрон, опитвайки се с всички сили да предвидим какво предстои. Но по време на граничното преживяване или в пикови моменти имаме чувството, че времето започва да тече по-бавно, когато се издигнем на по-високо ниво на съзнание и постигнем по-широкообхватен поглед за нещата. В такова състояние ние имаме усещането, че разполагаме с цялото време на света, за да ударим топката или да отскочим. Когато наблюдаваме атлети, играещи на такова ниво, струва ни се, че те сякаш са преодолели гравитацията и се озовават във въздуха по-продължитедно, отколкото въобще е възможно, след което извършват някое поразително движение, за да се озоват мигновено в друга позиция.
През последните две десетилетия се появиха множество книги, които описват вътрешния аспект на всеки спорт и особено на голфа. От книгата на Майкъл Мърфи „Голф в царството“ вече са продадени повече от един милион екземпляра, защото в нея е дадено прекрасно описание на вътрешното преживяване при практикуването на този спорт5. Убеден съм, че все по-нарастващата популярност на голфа по целия свят се дължи на предизвикателствата и удовлетворението, което предоставя този спорт. Нужно е само да се научим да удряме малка бяла топка с диаметър около една педя и дълъг стик с извивка не по-голяма от топката. Някои нейни привърженици твърдят, че това е най-трудната от всички игри.
Вярно е, че в голфа се опитваме да ударим една неподвижна топка, но това само по себе си създава допълнително затруднение: оставаме сами със себе си и трябва да се справим с напрежението да ударим с широк замах по една относително тясна пътечка далечната цел. При други игри самият ритъм на действието и движението на топката ни позволяват по-малко напрежение и ни дават възможност периодично да релаксираме в самия ритъм на играта. При голфа се налага постоянно да преодоляваме страха си, напрежението и прекомерното мислене, преди да ударим топката от напълно неподвижно положение.