КАК ДА УСТАНОВИМ КОИ МЕСТА СА СВЕЩЕНИ
Повечето от нас познават добре известните мистични места, такива като Стоунхедж, Великите пирамиди, Големия каньон й Мачу Пикчу, но не всички свещени места са известни; такива места могат да се открият във всеки щат и област на Съединените щати и по целия свят. Много от тях са забелязани от местните хора и са възпети в тяхното изкуство и фолклор. За други обаче не се говори никъде, за тях нашето време не дава никакви свидетелства и те си остават необезпокоявани от никого сред малкото останали диви местности по света.
По тази причина те чакат ние да ги преоткрием процес, който, по мое вътрешно убеждение, вече отдавна е в ход. В повечето случаи има поне неколцина, които интуитивно долавят къде са тези особени места и които могат да насочат другите, както и да обърнат специално внимание за защитата на подобни местности. Ако не сте сигурни къде са тези места във вашия район, препоръчвам ви да се посъветвате с по-възрастни местни жители. А понякога се чуват и печални истории за това как подобни специални местности са били унищожавани, като са били изсичани горите в тях или са използвани за минодобив или непланомерно строителство.
Друг начин да определите тези особени места е да посетите най-близкия парк или гора и просто да се огледате. Възможно е още на отсрещния хълм да откриете място, което крие невероятна красота и сила за вас. Останете там известно време и проверете сами.
Може би в такъв случай ще сте нащрек срещу всичко, което заплашва подобни места, защото те напоследък биват подлагани на масово унищожение. Дори и по отношение на обществени земи в Съединените щати Конгресът все още допуска международни корпорации да изсичат последните останали диви гори, прекрасни местности с дървета на стотици години. Повечето граждани не си дават ясна сметка, че се налага една система за облагодетелстване за сметка на бъдещето на нашите деца.
ПРОЯВЛЕНИЯ НА МИСТИЧНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ
Щом бъдем поведени от синхронните явления към пряко мистично преживяване, всички ние трябва да преодолеем изкушението просто да погледнем на това развитие като на чисто интелектуален и рационален процес. Да възлюбим идеята за мистично преобразяване, да бъдем заинтригувани от нея, да мислим за нея — това е голяма крачка напред. Но трябва да разбираме, и вече го правим, че рационалното убеждение не означава същото, каквото е действително да изпитаме мистичното преживяване.
Повтарям това, защото старата материалистична парадигма постоянно ни кара да разсъждаваме и анализираме и да възприемаме места и събития единствено от тази гледна точка. Никой, разбира се, не е упълномощен да преценява дали даден човек наистина е преживял вътрешно отваряне за божественото освен самият той. Затова и самото преживяване е неуловимо и загадъчно. Ние не търсим просто рационална оценка на красотата на определена местност или приятното усещане по време на молитва и медитация, нито пък само това да постигнем успех в едно спортно състезание.
Трябва да постигнем онази духовна опитност, която не сме изпитвали никога преди и която ни води до разгръщане на скритото ни аз, преобразявайки собственото ни разбиране за това кои сме и открехвайки сетивата ни за вселенския разум. Затова трябва да имаме търпението да постигнем самото преживяване, за да му дадем точно определение и осъзнаем неговите измерения. Дотогава не можем да имаме ясна представа как то ще ни въздейства.
И все пак, убеден съм, че разгръщащият се диалог относно реалната трансцендентална опитност е изключително полезен. Мистиците винаги са настоявали, че такова преживяване на Абсолюта, което може да се предаде с думи, не е истинско и аз вярвам, че това е така. От друга страна, хората започват да осъзнават някои всеобщи признаци на подобна опитност, които могат да ни посочат пътя и да ни помогнат да се ориентираме относно истинността на преживяването си.
УСЕЩАНЕ ЗА ЛЕКОТА
Един от критериите за мистично преживяване е усещането за лекота. По време на мистично преживяване ние не изпитваме усилие, когато стъпваме, защото не трябва да преодоляваме гравитацията. Просто се чувстваме така, сякаш се спускаме надолу с асансьор. Вече не изпитваме тежест, а чувството, че плуваме или се носим по въздуха.