Това явление възниква винаги по време на мистично преживяване — независимо дали то ни се случва при молитва, медитация, танц или по други пътища. Можем да се намираме в йогистка поза или да практикуваме тай чи, или пък просто да приближаваме невероятно красива местност, когато внезапно усещането ни за собственото ни тяло започва да се променя. Започваме да се изпълваме с енергия някак извътре и мускулите ни се освобождават от всякакво напрежение й стрес. Променя се и чувството ни, когато се движим. Вече не се движим с усилие на мускулите, с помощта на които вдигаме крака, правейки стъпка след стъпка, а сякаш се движи цялото ни тяло, водено от един вътрешен център.
Застанем ли някъде или се разхождаме, нужни ни са много по-малко усилия, за да движим ръце и крака, защото черпим енергия за движение от този вътрешен източник. И тази енергия е толкова голяма, че ни се струва, сякаш летим и се носим по въздуха. Това обяснява защо двигателни дисциплини като йога, танц и бойни изкуства до такава степен благоприятстват вътрешното трансцендентално преживяване. Те ни позволяват да получим ново усещане за гравитация, като отварят каналите за протичане на вътрешната енергия и когато тя бликне в нас с пълна сила, ние се чувстваме така преизпълнени от нея, че телата ни започват да се движат съвършено. Повдигаме глава, започваме да усещаме енергията да се издига по гръбначния ни стълб. Чувстваме гърба си по-силен, той сякаш се изправя от само себе си, а не защото се стараем и напрягаме мускулите си.
Ето защо усещането за лекота е точен показател за наличие на мистично преживяване. Това е нещо, за което можем да си дадем сметка; знаем, че когато сме се доближили до трансценденталното, започваме да се чувстваме по-жизнени, сякаш в нас се е отворил канал на духовна енергия, който ни влива вътрешни сили.
ЧУВСТВО ЗА БЛИЗОСТ И СВЪРЗАНОСТ
Друг признак за онова разгръщане на съзнанието, което се осъществява по време на вътрешно трансцендентално преживяване, е свързан с това, че започваме да усещаме предметите, които ни заобикалят сякаш по-близо до нас. Когато казвам близост, аз имам предвид тъкмо това сякаш приближаване на всичко, което ни заобикаля. То може да се наблюдава при всеки от споменатите начини за преживяване на мистичното, но усещането е най-силно, когато се намираме на място, откъдето пред нас се разкрива по-широка панорама.
В такова състояние далечният облак, който се носи в небето, изведнъж се осъзнава като нещо близко и ясно очертано. За нас той вече не е далечен фон, който не представлява особен интерес — облакът придобива ново присъствие и очертания. Чувстваме го така близо до себе си, че сякаш само да протегнем ръка, и ще го докоснем. И другите обекти започват да ни изглеждат по-близки: далечната планина, дърветата по склона, потока в долината. Всички те придобиват по-ярко присъствие, макар и да са далеч от нас. Сякаш в буквалния смисъл са се изпречили пред очите ни, за да приковат нашето внимание.
Свързано с такова усещане е и често срещаното мистическо описание на чувството за единение с всички неща. Когато погледнем наоколо си в такова състояние на съзнанието, всичко започва да ни се струва сякаш е част от самите нас, не в смисъл, че гледаме на света през неговите собствени очи, а по-скоро, както изтъква Алън Уотс, така, сякаш всичко, което ни заобикаля, е част от нашето всеобхватно, космическо аз, което гледа на света през нашите очи6.
ЧУВСТВО ЗА СИГУРНОСТ, ВЕЧНОСТ И ЛЮБОВ
Вече разгледахме особено значимите открития на мистиците и психолозите в областта на дълбинната психоанализа за това, че хората се чувстват несигурни и неспокойни в един свят, откъснат от вътрешния първоизвор на тяхното съществуване. Ако на такъв живот се погледне в цялата му екзистенциална яснота, той често може да изглежда противен и потискащ, водещ единствено към смъртта. Видяхме, че в хода на своето историческо развитие човечеството се е опитвало да се справи с това ужасно състояние по два начина. Единият се състои в това, че сме се опитали да изтласкаме чувството си за несигурност дълбоко в подсъзнанието си, да престанем да мислим за него, създавайки култура на активното действие, забавленията и героизацията. Затова И съвременната епоха така се е впуснала в светските си грижи и материални интереси, отхвърляйки всичко, което може да напомня за тайната на съществуването.
На личностно ниво също сме потърсили начини да преодолеем чувството си за несигурност, стремейки се да упражняваме власти влияние над другите хора, или по пасивен, или пък направо по агресивен начин. Опитваме да се сдобием с духовна енергия, черпейки от енергията на другите хора, която временно ни помага да изпитаме прилив на сили и жизненост. Обичайните сценарии за доминиране над останалите, така наречените властни драми, са просто начините, по които повечето измежду нас манипулират останалите, за да черпят от тяхната енергия. Трябва непрестанно да помним, че тези-сценарии са функционални само защото ние сме откъснати от вътрешния си източник на енергия, от първоизвора на живота, вложен в нас.