Мистичната опитност е отваряне на съзнанието за този първоизвор на енергия и тъкмо затова преодолява екзистенциалната ни несигурност. Затова основно мерило за мистично състояние е тъкмо чувството за сигурност и еуфория. Когато открехнем душата си за божествената енергия, заключена вътре в нас, ние преживяваме познанието, че животът е вечен и се определя от духа. Това познание ни се дава с усещането, че самите ние сме част от великия вселенски ред. Ние сме не само вечни, но и свързани, част от онова огромно цяло, потребни за осъществяване висшия план, заложен в човешкия живот. А ако отблизо се вгледаме в онова чувство за блаженство и сигурност, което се влива в нашето същество ще разберем, че се чувстваме така сигурни, защото сме преизпълнени от едно силно чувство, което изтласква всички останали чувства; целите се проникваме от дълбока любов.
Любовта е, разбира се, най-добрата мярка за вътрешно трансцендентално състояние Но тази любов е различна от така добре познатата ни човешка любов. Всички сме преживели все някаква любов, която в непременно насочена към някакъв обект на чувствата ни: към родители, годеник или годеница, дете или приятел. Любовта, която е мярка за трансцендентално открехва-не на душата е от друг характер. Това е любов, която няма нужда от външен обект, към който да се отнесе, тя е всепроникваща и постоянна и всички наши други емоции отпадат на заден план пред нейната перспектива.
ДА ЗАПАЗИМ СПОМЕНА ЗА ТЕЗИ ОПИТНОСТИ
Убеден съм, че тези мерки за трансцендентална опитност са много полезни по две причини. Първо, те ни помагат в нашите търсения на истинската мистична опитност. Не предварително, защото за да навлезем в трансцендентално състояние, трябва да се отърсим от рационалните модели, но впоследствие те ни дават възможност да оценим дали сме постигнали такова ниво на съзнание.
Второ, мерките, които прилагаме, ни помагат да внедрим трансценденталната си опитност в своето ежедневие. Мистичните преживявания са мимолетни, те изчезват също така внезапно, както се и явяват. След това ще трябва да се заемем с някаква редовна практика, например молитва, медитация, определен род движение, които да ни върнат и да изградят по-нататък постигнатата мистична опитност.
Всеки ден трябва да си припомняме онова, което сме изпитвали в мистично състояние, да си припомним неговите симптоми, да се стремим към тях, да се опита-ме да ги впишем в своя живот. Както по-късно ще видим, ние никога не ще можем да се освободим от властните си драми и от манипулациите спрямо останалите, докато не постигнем достатъчна вътрешна енергия и чувство на сигурност. А това може да ни даде само мистичната опитност, след което трябва да помним онова състояние на съзнанието, което сме преживели.
Още със ставането си сутрин от леглото можем да си спомним проявленията на мистичното състояние на, съзнанието и така да се приближим до него колкото се може повече. Спомнете си лекотата и уравновесеността, усещането за близост и единение с всичко, прилива на вътрешна енергия и увереност. Най-важно от всичко е споменът за божествената любов, която сме изпитали. С практика можем да извикаме спомена за това чувство, докато се преизпълним с любов, която да ни води през целия ден.
Ако имаме тази любов, можем да сме уверени, че сме отворени за божествения извор на енергия, който е вложен в самите нас. Това не означава, разбира се, че никога повече няма да изпитаме негативни чувства на гняв, ревност, омраза. То означава обаче, че когато това се случи, постоянството на любовта няма да допусне тези негативни емоции да овладеят цялото ни съзнание. Ние се отстраняваме от тях, за да можем, изпитаме ли ги, да се освободим от тях, отдавайки отново цялото си внимание върху непрестанната любов, която вдъхва енергия и сили в цялото ни същество.
Трябва да помним непрестанно, че само ние, като личности, можем да наложим това мерило да стане част от нашия живот. След като преживеем трансценденталното, трябва да проявим дисциплина, за да стане то част от нас. Когато се намираме в присъствието на хора, постигнали такова съзнание, ние можем да го почувстваме и да си го припомним, но нищо друго не може да ни върне нас самите към първоизвора ни — освен съзнателното изграждане на такова съзнание в нашия собствен живот.