Когато се посветим с цялата си сериозност на това да бъдем отворени за приемане на божествената енергия, която сме изпитали, преминаваме към следващата крачка в еволюцията на нашето съзнание. Започваме да забелязваме как в живота ни значимите случайности стават все повече и ние все повече осъзнаваме какво е нашето единствено по рода си човешко предназначение.
7
ДА ПОЗНАЕМ СОБСТВЕНАТА СИ СЪЩНОСТ
Когато открием трансценденталната опитност и се открехнем за по-голям прилив на духовна енергия и вътрешна сигурност, започва да става нещо дълбоко значимо Започваме да гледаме на себе си и на собственото си поведение от по-висока перспектива, от гледна точка на нашето висше аз, което е изпълнено с много по-голяма енергия. В усещането за собствената си самоличност преодоляваме реакциите на своето его, продиктувани от чувство за несигурност, и възприемаме позицията на наблюдатели, идентифицирайки се с цялото божествено творение и способни да погледнем на своята самоличност сред другите хора по-обективно.
От тази гледна точка едно от първите ни ясни наблюдения е каква е нашата индивидуална реакция в състояние на стрес. Тогава за първи път можем да осъзнаем каква е личната ни властна драма. Това може да ни се случи навсякъде: на работното ни място, в магазина, а може би по време на разговор с човек, който има важно значение в нашия живот. С тези нови отворени сетива ние в началото живеем пълноценно, но след това нещо започва да става. Ситуацията става стресираща и ние отново, се връщаме към старата си драма.
Опитваме се да задържим енергията на висшето си аз, да останем в отстранената позиция на наблюдатели дори и тогава, когато някаква част от нас продължава да застава в позиция на самоотбрана. Тогава може да ни се открие нещо важно за нас самите, докато наблюдаваме своето поведение. Някогашни оценки на хората относно собствените ни модели и сценарии на поведение, оценки, които яростно сме отхвърляли преди, могат да изплуват отново в съзнанието ни, за да ни се открият в нов смисъл. Можем да си кажем например: „А, ето как значи реагирам, когато съм потиснат.“
Можем да разберем тогава клопката на виновност, която залага „горкият аз“, дистанцирането на затворения тип човек, критичните забележки на взискателния, заплашителните пози на насилника. Можем да видим също и собствените си манипулации, чрез които черпим енергия от другите хора.
БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ В СЕМЕЙСТВОТО, КЪДЕТО СМЕ ИЗРАСНАЛИ
Сега възниква въпросът къде се е формирало това наше поведение и какво можем да направим, за да го променим?
Тези въпроси ни отвеждат при революционните изследвания върху въздействието на семейната среда, извършени през 60-те и 70-те години на века. Знае се, че семейството, и особено родителите, формират първите ни впечатления за света. (Ако липсват родителите, хората, които поемат грижата за децата, са в същата роля.) Това са хората, които оформят поведението и отношението на децата към света и им внушават първоначалните представи за смисъла на живота.
Психологът Джеймс Хилмън разкрива в най-новата си книга „Кода на душата“, че всички ние идваме на този свят със свои особености и призвание. Но при рождението нашето самопознание се забулва в мъгла и през детството често трябва да водим страшна и напрегната борба. Като деца ние загубваме сигурната си връзка с божествената любов и енергия. Внезапно се озоваваме в положение на зависимост, нуждаем се от храна и закрила.
Често получаваме твърде малко любов и енергия, тъй като онези, които се грижат за нас, нямат какво да ни дадат, в плен на собствените си драми. Някои родители несъзнателно изсмукват, енергията на собствените си деца, тласкайки ги към това да развиват свои собствени сценарии на борба за енергия, за да се защитят. „Горкият аз“ например постоянно обвинява детето си, че не му помага достатъчно, че дори и за собствените си проблеми, говорейки неща от рода на това: „Ако не беше ти, щях да имам кариера.“ Затвореният тип човек е дистанциран като родител, той винаги поставя условия, преди да прояви любов. Взискателният пък би търсил постоянно недостатъци у детето си. А насилникът ще установи атмосфера на страх.
Като деца ние в началото се поддаваме на тези властни драми и позволяваме да се черпи от нашата енергия. Но на някакъв етап се развива чувството ни за самосъхранение и ние започваме да установяваме собствени начини да спрем загубата на енергия и самочувствие. По отношение на „горкия аз“ и на затворения тип родител ние се поставяме в положението на взискателни, за да се противопоставим на чувството на вийа, което ни се налага, или да сложим край на дистанцията, като отправяме критика на някои страни от характера и поведението, които откриваме у такъв родител. По отношение на взискателни родители ние можем на свой ред да станем взискателни или да се опитаме да се защитим зад паравана на затвореното и безразлично поведение.