Случаят с типа на насилника е по-особен. Когато детето е поставено в ситуация на насилие и страх, първо: начално то откликва с драмата на „горкия аз“. Ако насилникът започне да се поддава, детето се установява на това поведение. Но ако позицията на „горкия аз“ не дава резултати, единственият способ, до който може да прибегне детето, за да се защити от застрашаващото го изчерпване на неговите сили и енергия, това е да избухне в насилнически действия от своя страна — понякога и спрямо онези, които упражняват насилие над него, но много често към по-малките деца и по-слабите и беззащитните2.
ПРОШКАТА КАТО ВЪТРЕШНО ОСВОБОЖДЕНИЕ
Издигнали се на по-високо енергийно ниво, ние се изправяме пред ново предизвикателство по пътя на духовната си еволюция. Когато разгледаме отблизо взаимоотношенията в семейството, в което сме отраснали, колкото и травмиращи да са те, трябва да се освободим от своята склонност да хвърляме обвинения и да се отнасяме с омраза. Както ще видим по-нататък, нашето напреднало съзнание ни води към това да можем да погледнем на всичко в живота си от перспективата на отвъдното измерение и да осъзнаем, че на най-висшето ниво на свързаност с божественото ние сами Сме избрали средата, в която да се родим. Може да сме дошли в нея с други намерения, но сме предвиждали така или иначе да започнем живота си точно така.
Ако не можем да се освободим от склонността да хвърляме вина върху родителите или братята и сестрите си, или пък друг човек от детството ни, това означава, че обвиненията са просто част от нашата драма. Все повтаряме и повтаряме старата история за това колко жестоко са се отнасяли към нас, за да спечелим съчувствие и енергия, или пък се опитваме да анализираме своята взискателност или затвореност с отношението на другите хора към нас. Затова и не можем да постигнем вътрешна енергийна връзка с божественото, преди да сме се освободили от миналото си. Не можем да продължим да се развиваме и да разгръщаме своята енергия, защото обвиненията винаги ни връщат назад към старата ни драма.
Само прошката може напълно да ни освободи от потенциалната ни склонност да се отдаваме На тези все отново и отново повтарящи се сценарии, които само ни губят времето. И аз съм напълно убеден, че прошката доказано се явява напълно разкрепостяваща. Мнозина психотерапевти препоръчват да напишем на всички, които обвиняваме за нещо, по едно писмо, чрез което им прощаваме. Това не означава, че трябва да се връщаме към взаимоотношенията си с тези хора; подобни жестове са предназначени да ни помогнат да приключим с миналото и да ни отворят пространство за нов живот. Прошката усилва онова по-високо ниво на съзнание, което сме постигнали. Ключът към прошката е да си дадем сметка, че всеки е постъпвал така, както единствено е можел на своя етап на развитие3.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВЛАСТНАТА НИ ДРАМА
Това е моментът, когато успешно можем да се освободим от драмата, чрез която се опитваме да доминираме над другите, от властната ни драма. Ако продължим с известна дисциплинираност на духа да преодоляваме старото си отношение към миналото, което ни закрепостява към определени реакции, можем да развиваме своето духовно аз и да се освободим от егото, което е формирано вследствие на отношенията ни с другите хора..
В такова състояние на съзнанието ще ни бъде по-лесно да запазим отстранената си позиция на наблюдатели по отношение на собственото ни поведение и реакции и да погледнем на житейския си път, гледайки на случващите се събития с вяра и любов като на едно духовно приключение. От такава позиция можем най-добре да разбираме и следваме посланията и знаците на случайните съвпадения и да съхраним будно своето съзнание дори и в най-стресиращи ситуации.
Нека разгледаме следния сценарий: опитваме се да запазим съзнание за висшето си аз, когато най-неочаквано се появява някой и прави нещо, което внезапно ни предизвиква да заемем позиция на самозащита. Ако собствената ни драма за доминиране над останалите е драмата на взискателен човек, то сигурно срещу нас е някой, чиято властна драма е тази на „горкия аз“ или затворения тип и с това да е предизвикал критична реакция от наша страна. Очите ни веднага ще забележат някой недостатък у другия и ние ще му направим забележка за него, за да го изведем от равновесие и до този начин да се застраховаме, та той да не може да черпи сили от нас със своята затвореност или самоокайване.