В такъв случай ние губим съзнанието за висше аз и изпадаме отново в обичайното си състояние на несигурност, в което се нуждаем от енергията на другите хора. За да сведем до минимум и накрая да преодолеем напълно тези моменти, в който несъзнателно се задействат самозащитните ни реакции, трябва да се научим да се овладяваме в самото начало. А това означава да полагаме съзнателни усилия и трябва да бъде подкрепено с духовна практика на молитва или медитация. След като сме се научили да бъдем в постоянен досег със своето висше аз вследствие на своите дисциплинирани усилия и сме наблюдавали как се формира нашата единствена по рода си властна драма, трябва да бъдем съзнателно бдителни, за да можем да забележим симптомите на проявление на нашата властна драма още в самото начало.
Когато вече можем да се овладяваме навреме всеки път, започваме да преодоляваме стария модел на действие и да предотвратяваме драмата, преди да й позволим да се прояви, като трайно стоим в положението на наблюдатели от позицията на нашето висше аз.
ИНТУИЦИЯ ЗА ВИСШЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА НАШИЯ ЖИВОТ
Когато вече сме се установили във връзката с висшето си аз през по-голямата част от времето, повишената ни енергия и чувството на освобождение веднага ни изправят пред следващия въпрос: Щом вече не сме човекът, който непрестанно разиграва един и същ сценарий за самозащита, тогава какъв е смисълът на нашия живот? Какво да правим?
Тези въпроси са непосредствен резултат от връзката ни с висшето аз, която поражда у нас интуиция за истинското предназначение на нашия живот. Тази интуиция ни кара да погледнем на съдбата си в по-широка перспектива, да се почувстваме принудени да подложим миналото си на преоценка.
Кои са нашите предходници? Къде са живели, как е протекъл техният живот? Отново насочваме вниманието си към родителите и семейството, в което сме израснали и тук трябва да проявим цялата си способност за прошка, защото вече сме в състояние да преодолеем старите си предразсъдъци и да видим преживяното по обективен начин.
Когато осмисляме преживяното през детството си трябва да си зададем следния въпрос: Защо сме избрали да се родим в тази среда и сред тези хора? Какъв е урокът, който е трябвало да усвоим, какво сме искали да постигнем?
ПОСЛАНИЕТО НА НАШЕТО СЕМЕЙСТВО
Предназначението на подобен въпрос е да ни изведе към представата за по-висшия смисъл на нашия опит в семейството, в което сме се родили. Това семейство е онази среда, в която всеки за първи път се е сблъскал със света и където е узнал какво се очаква от него като човек. Детето трябва да усвои не само названието на всяко нещо във вселената, но и същността и предназначението на всички неща в човешкия живот. А за да разберем това, ние сме наблюдавали как нашите родители и онези, които са се грижили за нас, са разбирали и са се отнасяли към този огромен свят. Това означава, че през първите десет години от живота си ние сме гледали на света през очите на своите родители, виждали сме техните представи, емоционални реакции и творчески подходи. Тази идентификация е формирала и изградила първоначалния ни мироглед.
За да проникнем в духовния смисъл, поради който сме избрали тъкмо тези свои родители, трябва дълбоко да се вгледаме в тях самите, във възгледите им за света, в реализираните и нереализираните им мечти.
ДА ВИДИМ ПО НОВ НАЧИН СВОЯТА МАЙКА
За повечето от нас докосването и любовта на майката е създала първата ни представа за света. Дали тя е била откликваща на всяка наша нужда, милостива, добра? Или пък небрежна, вдъхваща страх?
Според психолозите първите пет години от живота формират основните ни представи за това дали ще получим удовлетворение на нашите нужди в този свят, дали можем да разчитаме на положителен опит. Ако майките ни са се отзовавали на нашите потребности, основните ни възгледи за света се формират положително. Но ако не е така? Какво да кажем, ако сме били отглеждани и възпитавани добре, както изглежда, а въпреки това в моменти на изпитания се отдаваме на негативизъм и страхове? В такъв случай трябва да имаме предвид, че негативният отпечатък може да се дължи на по-ранно време от съществуването ни — трудно раждане например или дори да идва от минал живот.