Предизвикателството пред нас е да намерим синтеза на двете гледни точки на нашите родители, който да ни помогне да се доближим повече до истината в своя живот. Лично що се отнася до мен, баща ми беше човек, който винаги се е стремял да открие положителното начало в света, да види в него едно голямо приключение и наслада. Той живееше в секуларен свят, без религиозни преживявания, и често в стремежа си към положителни изживявания претърпяваше провал. В процеса на своето развитие аз станах свидетел на този модел на отношение към света и в мен се разви чувството, че е нужен по-далновиден подход, когато се търси приключение и наслада в живота. Майка ми, от друга страна, осъзнаваше света в дълбоко духовен план, но нейната духовност беше набожна и себепожертвувателна. Тя бе готова да пожертва и се откаже от всякакво лично благополучие в името на суровата задача да помага на другите и да съдейства за лекуването на световните злини.
Какво означава това, че съм се родил между тези двама души? Те самите трудно постигаха съгласие помежду си в своите възгледи. Майка ми вечно се стремеше да накара баща ми да се затвори в семейството и да се отдаде на духовно служене. Той вечно се бунтуваше, чувствайки интуитивно, че животът има за цел да разширява хоризонтите на човека, въпреки че той самият не знаеше точно как се постига това. Когато погледнах отстрани тази ситуация, забелязах очевидното разрешение. Човек може да живее с дълбоките духовни стремежи на моята майка, включително със стремежа да се направи светът по-добър, но това можеше да се превърне в духовно приключение, изпълнено с радост и наслада, при което мисията на човека да бъде точно това, в което той може да постигне най-дълбоко вдъхновение. Така осъзнах, че главният въпрос на моя живот е да постигна разбиране за същността на духовното осъществяване.
Постигайки синтез на живота на моите родители и на най-доброто в техните възгледи за света, ми създаде усещането, че по някакъв начин мога да продължа започнатото от тях и да им помогна да еволюират в настоящето. Но най-интересно от всичко беше, че този синтез точно съвпадаше с начина, по който самият аз исках1 да Протече моят живот, сякаш опитът ми от тях е имал за цел да ме пробуди за моето призвание.
ПРОГРЕСЪТ, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ ПОКОЛЕНИЯТА
Новото духовно съзнание започва да се появява включително и поради това, че все повече измежду нас преоткриват смисъла на обстоятелствата, при които са се родили и отраснали. На интуитивно ниво това дава мощния тласък за развитие на психотерапията през 70-те години на века. Почувствали сме, че съзнанието ни се издига на по-висока степен, когато направим преглед на детството си и семейната среда. Сега разгръщаме своите търсения по-нататък, осмисляйки, че изборът на родителите ни съвсем не е случаен и съвсем не е прост шанс фактът, че тяхната житейска мъдрост и все още несъвършени подходи към живота са се оказали най-точният тласък, за да се оформи нашето отношение към света и да открием желаната от нас посока.
В този смисъл, както ще разгледаме и в следващите глави на настоящата книга, всяко поколение, в степента, в която разгръща определена духовна истина, разширява и доразвива мирогледа на предходното. По този начин ние участваме в постоянния поток на еволюцията, отбелязан вече от толкова много мислители. Нашият принос е, че все по-съзнателно участваме в този процес.
ПРИЯТЕЛИТЕ, ОБРАЗОВАНИЕТО И ПЪРВОНАЧАЛНАТА РАБОТА
Разбира се, опитът, почерпен от родителите, е само началото. В ранна възраст ние следваме бързо своята порока на развитие. Да вземем например въздействието, което имат върху нас братята и сестрите ни. Какви чувства сме изпитвали към тях? Какво сме научили от тях? Защо някои хора ни привличат, а други — отблъскват? Защо предпочитаме едни приятели, а други пренебрегваме? И защо сме направили еди-какъв си избор точно в съответния момент?
Ами учителите, към които сме проявявали предпочитание? Всеки от нас е имал преподаватели, чиито възгледи и подходи са били особено привлекателни за нас, тъй че сме се отнасяли с по-голяма сериозност към техните становища и към техния предмет, често сме оставали след заниманията, за да поговорим лично с тях, да вникнем в усвоявания материал по-задълбочено. Защо сме се срещнали точно с тези учители точно в онзи момент? Какви таланти са ни помогнали те да разгърнем в себе си?