Винаги, когато тълкуваме смисъла на случайностите, явяващи се в нашия живот, трябва да започнем от най-важния за нас житейски въпрос. Този въпрос ще ни посочи насоката, в която еволюираме за по-пълно разбиране на истината/ която сме дошли да защитим, а това ще ни помогне по-ясно да видим смисъла на синхронните явления.
ИНТУИЦИЯ
След като определим въпроса на своя живот, какво става по-нататък? По какъв начин сте разбрали, че трябва да посетите точно тази лекция? Какво е станало? Ако се вгледаме, ще разберем, че сме се доверили да една древна човешка способност — интуицията.
На протежение на цялата човешка история хората винаги са споделяли, че са имали предчувствия и интуитивни усещания, които са определяли решенията им в решаващи моменти от техния живот. Само материалистичният мироглед отхвърля подобни преживявания като илюзии или халюцинации или пък ги свежда до социални предпоставки и симптоми1. Но и в контекста на отхвърлянето им от нашата култура ние сме продължавали да се осланяме на тези интуиции полусъзнателно; просто не сме си позволявали много да говорим за тях. Едва през последните десетилетия на Запад се утвърждава отново и се дискутира силата на интуицията.
Убеден съм, че сме изправени пред предизвикателството да осъзнаем напълно тези едва доловими чувства и да се научим да Ти разграничаваме от обичайните си мисли. И тъй като тази способност е въпрос на вътрешно усещане, всеки от нас трябва сам да работи, за да я развие в себе си. Но мнозина вече стигат до осъзнаването на някаква най-обща система в това отношение.
Интуицията е представа за нещо, което ще ни се случи в бъдеще, предчувствие, което по научен път е доказано, че е присъща на човека способност2. Тя може да се отнася до нас самите или до други хора. Почти винаги това е представа, която има позитивен характер и стимулира нашето развитие. Ако, от друга страна, имаме отрицателно предчувствие — например че ще се случи някакво нещастие или че трябва да избягваме определено място — необходимо е да разберем дали това не са страхове, породени от затвърдената ни властна драма, или е интуитивно предупреждение да се пазим от нещо лошо.
И тук отново всеки сам трябва да се научи как да разграничава нещата, но според мен предчувствията, породени от страх, обикновено се отнасят до по-неопределени опасения, а не до конкретни събития. Ако продължим с нашия пример, можем да сме наясно, че винаги сме се страхували да ходим на лекции, ако, да кажем, трябва да отидем сами. Такъв страх в случай че се повтаря все отново и отново, може да се разпознае като страх изобщо, страх, непороден от нищо определено. Но ако спонтанно почувстваме страх да отидем на една лекция, без да сме имали по-рано подобни страхове, трябва да се отнесем към такова интуитивно предчувствие като към предупреждение за нещо и да постъпим съобразно с него.
Трябва също така да правим разлика между интуиция и безплодно бленуване. Ако си разиграваме наум повторно нещо преживяно с желанието тъпкано да си върнем на някой, който ни е ядосал или разстроил, ние просто отново актуализираме властната си драма в представите си. Подобни представи имат смисъл само ако идват да ни кажат да се откажем от подобни разпри3.
Повечето истински интуитивни преживявания ни създават представата за някакво бъдещо действие, което би тласнало живота ни в нова, успешна посока и винаги ни вдъхновяват и просветляват чувствата ни.
ПРОЦЕСЪТ НА ПРОЯВЛЕНИЕ НА СИНХРОННОСТ
Вече сме постигнали по-широк поглед върху синхронността. Този процес изхожда от основния въпрос на нашия живот и тласка развитието ни напред. В случая с примера, който дадохме, актуалният въпрос пред вас е дали да си потърсите нова работа, която по-тясно да е свързана с растенията и грижите за тях.
В този момент трябва да се включи и интуицията ни. Ако обърнем достатъчно внимание на мислите си, интуицията ще ни подскаже какво да направим или къде да отидем. Тази интуиция може да е много смътна и неясна, но ще ни даде представа какво трябва да направим в бъдеще. В нашия случай възможно е направо да си представите как присъствате на дадена лекция. Но също така е възможно да си представите по-общо, че получавате информация за някаква работа, свързана с растения или нови професионални възможности.
Когато подир туй отворите вестника и прочетете за предстояща лекция по въпросите на растителния живот, нещо в ума ви ще просветне и вие внезапно ще осъзнаете, че това е явление на синхронност и ще се изпълните с вдъхновение. А когато отидете да чуете лекцията, ще получите още по-голямо потвърждение на предчувствията си. А това да се окажете непосредствено до лектора, когато отидете на вечеря, ще ви се стори почти невероятно съвпадение.