ДУХОВНИЯТ СМИСЪЛ НА ЕЖЕДНЕВНИТЕ РАЗГОВОРИ
Повечето синхронни послания ни се дават от други-те хора. Известен духовен афоризъм гласи: Когато ученикът е подготвен, учителят ще дойде. Осъвременен вариант на този израз би бил: Ако сме отворени и будни, ще се яви онзи, който да ни предаде истината, която ни е нужно да знаем в момента. Ключът към получаването на тази информация е никога да не пропускаме случая да осъществим тези срещи, като, разбира ее, се съобразяваме със сигурността си.
Пътищата на хората се пресичат случайно и това може да стане винаги, но често е необходимо да поемем инициативата за това. Например в предходната глава предположихме, че може интуитивно да сте решили да посетите лекция за растенията и да сте открили информация за възможности за работа в тази област. След лекцията случайно се срещате с лектора но време на вечеря.
Ами сега какво? Колко често става така, че вие се срещате с някого случайно, но не използвате този случай? Твърде често. Но аз съм убеден, че след като започваме все повече да се разбираме помежду си, преградите и скрупулите ни все повече се преодоляват. Когато мнозина измежду нас осъзнаят същността на еволюционните процеси, все по-важно ще става да споделяме личните си истини.
Нека отново да разгледаме онзи пример, когато сте се озовали близо до лектора в ресторанта. След като е възникнала подобна случайна възможност, следващата логична стъпка е да споделите онова, което ви вълнува, колкото се може по-честно и открито, без да притеснявате другия човек. Можете направо да Пристъпите към същността на въпроса, като кажете Например: „Слушах днес вашата лекция и я намирам за много интересна, защото в момента обмислям как да започна работа в областта на защитата на застрашените растения.“
В отговор лекторът може да каже нещо, което да ви даде нова насока, например: „Аз проследявам всички нови възможности, които се откриват в тази област, във вестник «Новости в ботаниката».“ И тогава като резултат от разговора вие ще си купите този вестник, където ще можете да откриете повече информация.
НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПОВИШАВАМЕ ЕНЕРГИЯТА НА ОСТАНАЛИТЕ
Но какво да кажем, ако се срещнем с човек, за когото знаем, че не го срещаме случайно, и все пак не получаваме информацията, която ни е необходима или, което е по-вероятно, не разбираме посланието поради страх или някаква властна драма? Преди всичко можем да се съсредоточим и да се опитаме да повдигнем нивото на енергията ей, съсредоточавайки се към любовта, светлината и вътрешната ни свързаност с всичко, което ни заобикаля.
В такова повишено енергийно състояние можем да погледнем с нови очи човека, с когото разговаряме. Както видяхме по-рано, когато сме изправени пред човек с властна драма, първо трябва да му изпратим любов и енергия, съсредоточавайки цялото си внимание към него. Това, което правим всъщност, е, че изпращаме духовна енергия към висшето аз на този човек; това му позволява да се освободи от отрицателните становища, които му внушава собственият му сценарий за упражняване на власт.
Според мистичните традиции съществуват специални методи да се постигне това2. Едно лице с неговите черти и светлосенки е нещо подобно на мастиленото петно, използвано в психологическите тестове(според ефекта на Роршах едно мастилено петно може да се разчете по различни начини от лицата с психически проблеми и според онова, което всеки вижда в него, може да се определи ди-агночата му — б. пр.)
По аналогичен начин и ние можем да видим в едно лице множество изражения, в зависимост от собственото си отношение. Ако, обхванати от властната си драма, очакваме всеки, когото срещнем, да бъде взискателен, глупав или небрежен, ще получим тъкмо такова отношение от хората. Всъщност човекът, с когото разговаряме, действително ще започне да се чувства по този начин, дори може да започне да говори заплашително, глупаво или без да се замисля и по-късно сам да си даде сметка, че е бил някак си въвлечен в тази роля.
Помнете, че вселената откликва на нашите очаквания. Мислите и убежденията ни се излъчват като молитви в света и ние получаваме онова, което сме заявили по такъв начин. Затова е необходимо да поддържаме високо енергията си и да използваме силата на мисълта си по позитивен начин.
Но как по-точно може да се осъществи това? Как да приложим разбирането си по отношение на другите хора? Когато погледнем лицето на човек, върху какво трябва да съсредоточим вниманието си?
Отговорът е, че трябва да се съсредоточим върху цялото му лице с отворена душа. Ако се съсредоточим добре, докато човекът говори, можем да видим висшето му аз, онзи особен израз, който отразява по-висшето му съзнание и познание. Тази идея е изразена в множество религиозни традиции. Говори се за лицето на даден светец в неговото озарение, за лицето на Христос в слава, за благодатта над нечия душа. Какъвто и израз да дадем на това състояние, ако се обърнем към висшето аз, към тази висша душа, като в същото време й предаваме любов, човекът ще започне да се издига до това състояние на съзнанието, докато общуваме с него, може би преживявайки го за първи път.