Всеки от нас е преживявал това неведнъж. В нас нахлува потребност да споделим онова, което мислим, и ако групата е в хармония, тя ще ни даде възможност за това. В идеалната група всички членове усещат кой е следващият, който трябва да се изкаже, и едновременно насочват вниманието си към него.
ОБИЧАЙНИ ПРОБЛЕМИ В ГРУПИТЕ
Този преход от един към друг човек може да се окаже подвеждащ, защото често се случва неколцина от членовете на групата да искат думата едновременно. В такива случаи обикновено някои от тях не са в хармония с останалите, вероятно не са слушали внимателно и имат да споделят идеи, които са им хрумнали по-рано. Когато се налага някакво несвоевременно мнение, групата изпитва отлив на енергията си и чувства, че говорещият неподходящо е сменил темата. Винаги има един, който е най-подходящият да сподели своето мнение, чиято идея е най-удачна и ще разгърне дискусията към нови прозрения.
Показност
Има и други проблеми, които могат да попречат на една група да работи благотворно. Случва се говорещият да се стреми към показност и да продължи да говори и тогава, когато няма вече какво да каже. Това обикновено става по следния начин: Всичко в групата протича гладко. Всеки от членовете й е готов съзнателно да вдъхва на другите колкото се може повече енергия. Но когато енергията естествено трябва да се прехвърли към поредния човек, говорещият не го забелязва и продължава да развива собствените си идеи, опитвайки се да измисли и други неща, които да сподели, въпреки отлива на внимание от страна на групата.
Останалите членове долавят, че групата не е в хармония и започват да се чувстват напрегнати и неспокойни. В крайни случаи единството на групата може да се разпадне и да започне егоцентрично пререкание между 1 членовете й, ако объркването накара неколцина от групата да поискат едновременно думата, като всеки от тях си мисли, че той или тя трябва да сподели своето мнение, защото то е най-правилното.
Стремежът към показност обикновено отразява проблем, свързан с чувството за вътрешна сигурност. Докато човек говори, той се изпълва с енергия и приповдигнатост по съвсем естествен начин. Ако този човек не може да постигне такова състояние сам, той естествено би се поколебал да се откаже от него, защото се чувства особено добре, когато групата му вдъхва своята енергия. И така, той продължава и продължава, с надеждата да задържи вниманието на групата колкото се може по-дълго. Такава проява на чувството за несигурност е нещо твърде обичайно и тя показва, че даденият човек трябва да работи, за да укрепи вътрешната си енергия и да практикува отдаване на енергия на другите, а не получаването й.
Ключът за преодоляване на проблема, възникващ от стремежа към показност, е той да бъде забелязан веднага. Ако всички осъзнаят онова, което става, проблемът може да се преодолее с незначителни последици за групата. Идеалното разрешение, разбира се, е говорещият сам да разбере какво става и да спре. Ако това не се случи, човекът, който усети, че енергията се е насочила към него, може дипломатично да се намеси, казвайки нещо от рода на: „Можем ли да се върнем на идеята, която изтъкна в началото? Иска ми се да споделя нещо във връзка с нея.“ Ако говорещият в момента не позволи това, могат да се намесят и други членове на групата, за да насочат в края на краищата енергията към онзи, който е подходящо да говори.
Блокаж
Друг проблем, който може да се отрази на работата на групата, е блокажът. Блокажът е също резултат на чувството за несигурност й неувереност от страна на някой, който се опитва да се сдобие с енергия и внимание, като винаги е на противоположно мнение. Такова чувство за несигурност може да се породи в групата по-най-различни причини, но обикновено за катализатор служи някоя конкретна забележка по дадена тема от страна на член на групата или коментар по отношение на някого, който предизвиква реакция3.
Блокаж може да се наблюдава, когато някой от групата прекъсне говорещия и направи свой коментар. Понякога е възможно да възникне противоречие в мненията на говорещите в резултат на естествения поток на енергиите и тогава всички насочват своето внимание към онзи, който на свой ред е взел думата. Блокажът обаче възниква тогава, когато някой от групата вземе думата, без енергията да е насочена към него и всички имат чувството, че той се е намесил неправомерно.