КАК ДА ЗАПАЗИМ ВЪТРЕШНАТА СИ ХАРМОНИЯ И ДА ИЗИСКВАМЕ ДИСЦИПЛИНА
Друг важен аспект на възпитанието на децата, върху който се обръща специално внимание в новата етика, това е установяването на дисциплина. Вече имаме правилен научен подход към грешките, допускани в много семейства, а и обществото проявява нетърпимост към използване на насилствени методи спрямо децата, практикувани в миналото. Навремето сме се правили, че не забелязваме до каква степен инцеста и насилието са били разпространени в семействата, но-вече това не е така. Сега сме бдителни като орли, що се отнася до лошото отношение на родителите към децата. Но когато разгледаме проблема за отношението на родителите към децата оттледна точка на енергийната динамика, виждаме, че трябва да внимаваме и по отношение на по-неуловимите форми на насилие: изсмуква-нето енергията на нашите деца просто поради начина, по който се отнасяме към тях. Всъщност налага се да балансираме много деликатно. Ако сме научили нещо през последните две Поколения, то е, че можем да нанесем вреда на децата си и като напълно вдигнем ръце от тях и не държим на дисциплина от тяхна страна. Децата трябва да бъдат спрени, когато се държат зле с останалите хора или не признават реалните изисквания на света. Родителят трябва да учи детето с един вид сурова любов. Нашите деца са дошли тъкмо при нас, за да научат от нас как да живеят с останалите хора, как да се социализират, и да не успеем да ги научим на това, означава да ги предадем. Трябва да съумеем да покажем на нашите деца какви са последствията от тяхното поведение, без да ги потискаме при това.
Този балансиран процес трябва да започне с постоянна проверка на собственото ни ниво на енергия. При всички взаимоотношения с децата си ние трябва да си даваме сметка дали сме останали във връзка със собственото си ниво на енергия, което да ни позволи да запазим чувството си на любов независимо от ситуацията. Най-лошото, което може да ни се случи, е да не съзнаваме какво вършим и да се поддадем на старата си властна драма и да влезем например в ролята на взискателния човек по отношение на нашите деца, като постоянно ги следим и по този начин изсмукваме енергията им. Всичко, което можем да постигнем по този начин, е да ги предизвикаме да си формират своя властна драма за самозащита.
Най-важното за нас е да помним закономерностите на енергийната динамика. Когато децата ни пренебрегват нормите и, без да мислят, се впускат в едно или друго, ние можем да ги спрем и поправим, като в същото време издигаме; тяхната енергия, като насочваме цялото си внимание към висшата им душа, към гения, който се открива в лицата им. Онова, което целим, е да им предадем психологическото внушение: Това, което вършиш, е неподходящо, но ти си добър.
Целта ни е да им покажем, че винаги могат да разчитат на безусловната ни любов, като едновременно им дадем възможност да се запознаят с нашите възгледи за света и истината, с която трябва да се съобразяват, за да живеят пълноценно — включително и с необходимостта и те сами да установят своя вътрешен контакт с божественото. В това отношение трябва да сме готови да им дадем възможност Да поемат по свой собствен път.
ЗАЩО СА НИ ИЗБРАЛИ НАШИТЕ ДЕЦА?
Защо са ни избрали нашите деца? Ако в някакъв висш духовен смисъл ние сме избрали собствените си родители и опитът ни с тях ни е послужил за подготовка, помогнала да се пробудим за истината, която сме дошли да кажем на света, то трябва да знаем, че същото е и с нашите деца. Като изявяваме самите себе си такива, каквито сме, ние им даваме подготовката, която те са дошли при нас да получат.
Трябва обаче много да внимаваме, когато се опитваме да разберем какво им е потребно в тяхната подготовка или каква е тяхната истина, защото никой не може да даде определение на този опит, освен самите тях в бъдеще. Голяма грешка е според мен ние като родители да си мислим, че знаем какво са дошли да извършат нашите деца в живота си и какви трябва да бъдат. Такива предварителни предпоставки само могат да ограничат възможностите на тези души, които са ни поверени, една грешка, която може да доведе до десетилетия на взаимно недоверие.
Това не означава, че ни липсва интуиция относно смисъла на живота на нашите деца. Аз мисля, че ни е дадена такава интуиция. Кой родител не се е озовавал в положение да мечтае за бъдещето на своето дете и тъкмо в такъв момент безпогрешно да почувства, че представите и мечтите му са съвсем реална възможност? Родителите имат особено проникновение и проницателност не само що се отнася до образованието и бъдещата професия, но също така и по отношение психологическите предизвикателства, с които трябва да се справят техните деца, за да осъществят своето предопределение.