Трябва само да имаме предвид, че въпреки интуицията си по повод бъдещето на децата ни не трябва в никакъв случай да правим прибързани заключения, нито да предначертаваме нещата така, както ни се иска на нас. Ако правим това, ние отнемаме правото на децата си самида определят своето бъдеще, което винаги е по-широкообхватно и изпълнено с повече явления със синхронен характер, отколкото може да допусне нашата интуиция. Всичко, което можем да направим, е да споделим своите чувства, като в същото време преодолеем изкушението постоянно да им надничаме през рамото или да ги напътстваме при всеки неуспех. Грешките, които правят, често са безценни уроци за тях, които ще се окажат много важни за бъдещия им живот.
РОДИТЕЛСТВОТО В ПО-ШИРОКА ПЕРСПЕКТИВА
Мисля, че за да разберем духовния смисъл на това да бъдеш родител, трябва да видим тази сфера от живота във възможно най-широка перспектива. Децата ни са тук при нас, защото желаят да усвоят нашия подход към живота, включително духовните ни убеждения. Нека да повторим, няма нищо по-важно от това да споделяме нашия живот открито с децата си. Разбира се, трябва да се съобразяваме с възрастта им, когато обсъждаме някои теми, но най-важното е да бъдем искрени. Можем да намерим начин да споделим с тях онова, което преживяваме, онова, което сме открили в духовно отношение за това как да живеем пълноценно, така че нашите деца да могат да ни изслушат и да ни разберат.
Друг проблем възниква в някои семейства тогава, когато майката или бащата започва да живее само заради децата си. Нямам предвид случаите, в които майката или бащата остават вкъщи и посвещават цялото си време на възпитанието и отглеждането на децата си, като едновременно с това продължават да се развиват личностно и да израстват. Имам предвид онези родители, Които престават да имат свой живот и насочват цялото си внимание върху децата и започват да живеят само посредством преживяванията на своите деца, къде успешно, къде неуспешно.
Още по-тежък е случаят на онези родители, които възлагат надеждите си на детето — то да определя тяхната самооценка и социален статус, както се забелязва у родители, които прекалено много залагат на успеха на детето си в спортния отбор или на конкурсите за най-красиво дете. От особено голямо значение е да продължим своето личностно развитие и да реализираме своята истина сами. Нашите деца са били родени от нас, за да станат свидетели на живота ни такъв, какъвто самите ние го живеем, така че да научат нещо от собственото ни развитие и да продължат да градят на тази основа своето.
И накрая, разбира се, трябва да имаме предвид, че това е взаимен процес. Децата ни също ни помагат да си изясним смисъла на своя живот и да постигнем развитие в плана на синхроничността. Ако ние сме тези< които първоначално трябва да им отдават енергия, много скоро децата ни започват да ни дават обратно много съществени познания от синхронен характер. Те подражават на нашето поведение и по този начин ни дават възможност да се видим по-ясно. И това се отнася не само до езика и начина на изразяване. По-късно включва и отношенията ни, и творческите ни подходи.
Ако не сме се справили с някои свои схеми на поведе-ние и негативни реакции, те ще се върнат обратно към нас, отразени в поведението на нашите деца. По този начин греховете на бащите се плащат от децата в съвсем реален социологичен план. Ако не друго, то поне това би трябвало да бъде достатъчно основание за нас да се освободим от властните си драми и да се свържем с божествената енергия в нас самите, за да се развиваме съзнателно.
ДА ПРИЛАГАМЕ Й ЖИВОТА СИ НОВАТА ЕТИКА НА ОТНОШЕНИЯ
Както видяхме, новата етика между хората има много широк диапазон на проявление. След като осъзнаем, че повечето от проявленията на синхронност в нашия живот идват чрез другите хора, ние започваме да използваме енергийната динамика, която сме усвоили, за да издигнем енергията на всички хора, с които ни среща животът. Както видяхме, това дава своите резултати, както при индивидуална работа, така и в групи от всякакъв характер и е от особено значение при любовните взаимоотношения. Любовта е предизвикателство към нашата способност да запазим вътрешния си център и връзка с божествената енергия и още повече ни доказва, че трябва да разчитаме на вътрешния си източник на божествена енергия, за да се чувстваме сигурни. Във всички случаи етиката изисква да отдаваме енергия на свои-те партньори, а не да отнемаме от тях, и тази способност определя колко силни могат да бъдат едни отношения.