Етиката изисква да отдаваме на децата енергия, да ги напътстваме искрено, без да прекаляваме с контрола върху тях и да им позволим да разберат кои сме в действителност. Като отплата получаваме същата богата синхроничност, каквато ни спохожда винаги, щом съблюдаваме тази етика спрямо всички. Колкото повече любов и енергия отдаваме, толкова по-бързо идват до нас нещата, които трябва да узнаем в плана на синхроничността, а оттам и животът ни се разгръща по-творчески, по-одухотворен и вдъхновен.
Аз обаче съм убеден, че в дъното на тази нова етика стои още по-дълбока мотивация. Ние знаем дълбоко в себе си, че когато едно критично количество от хора успее да поддържа нивото на енергията си на достатъчна висота и се стреми да живее според законите на тази етика, светът се подготвя да направи голям скок в своята еволюция.
10
ПОДСТЪПИ КЪМ ЕДНА НОВА ДУХОВНА КУЛТУРА
Следващата ни стъпка в реализацията на новото духовно съзнание в живота е всеобщата интуиция за това накъде ни води еволюцията на нашето съзнание. Какво би станало например, ако всеки живее с новото съзнание, което описахме току-що? Как това би се отразило върху човешката култура?
Когато търсим отговорите на тези въпроси, в нас започва да се открива вътрешна визия за човешкото предопределение — и аз съм убеден, че вече можем да си представим как някои от аспектите на културата ни започват да се преобразяват.
Навсякъде в класическата мистична литература се твърди, че съществува универсален закон на даването и получаването. Независимо дали това е „каквото посеете, това ще пожънете“ или законът на кармата на Изтока, религиите учат, че нашите собствени намерения и действия спрямо другите, се връщат върху самите нас, за добро или за лошо. „Каквото дадеш, това ще получиш“, е друг начин за изразяване на тази идея.
Мнозина религиозни мислители и мистици са прилагали този принцип към един идеал за обращението на парите в обществото, свързвайки тази идея за причинно-следствената връзка между нещата със старозаветната идея за десятъка. Чарлз Филмор, основоположник на Унитарисгката църква, Наполеон Хил и Нормън Винсент Пийл са отстоявали мнението, че когато отдаваме любов и енергия, включително когато даваме пари, това винаги дава своето отражение върху света, който ни се отплаща, като ни връща повече пари и възможности1. Доколкото ми е известно, никой не е проучвал този въпрос в буквалния смисъл, но има есе повече свидетелства в подкрепа на този принцип, тъй като хората все повече го практикуват.
Един от проблемите в миналото е бил този, че традиционните църкви, повлияни от старата парадигма, която премахва тайнството и чудото от вселената, са споменавали за десятъка само във връзка с набирането на средства за съществуването си. Това е оставило у мнозина хора впечатлението, че десятъкът е само средство за подпомагане на църквата. Но според мен откритата обмяна на духовен опит през последните десетилетия бързо разширява разбирането ни за процеса на събиране на десятъка. Все яовече се затвърждава убеждението, че актът на даването задейства метафизически процес, напълно съответстващ на познанието ни, че вселената откликва на нашите мисли и действия.
Друг проблем от миналото е къде да даваме своя десятък. Някои от хората все още са убедени, че само църквите са достойни да го получат, защото те са пазители на вярата и постоянно подкрепят нашите духовни познания. Други твърдят, че всеки благотворителен дар е един вид десятък и вселената му откликва. Според мен ние вече откриваме, че даването на десятък е процес, който трябва да се впише в цялостното синхронно развитие на нашия живот. С други думи, сами ще разбираме в кои случаи трябва да дадем — в зависимост от синхронния характер на ситуацията.
От тази гледна точка има две форми на десятък. Едната е интуитивна и възниква като спонтанно желание да дадем пари на човек или организация, защото нещо вътрешно ни подтиква да направим това. Един мой приятел казва, че го ръководи въпросът: Ако Бог не е могъл да се яви и е изпратил теб, кой друг освен теб трябва да го направи? От висша гледна точка ние даваме, защото това се иска от нас. Ако ние не реагираме, то кой тогава?
Другата форма на десятък, която е от особено значение за трансформацията на човешкото общество, това е десятъкът, който се дава на онези, от които сме получили важна духовна информация — тоест на онези, които дават тласък на синхронните проявления в нашия живот. Тъй като църквите и духовните организации могат да ни дадат нужното познание точно когато това ни е особено потребно, те ще продължат да се ползват от десятъците на хората, но също така ще се ползват и отделни лица, които са се появили в резултат на синхронно съвпадение точно тогава, когато това ни е било необходимо. Както вече видяхме, винаги другите хора ни подсказват онова, което трябва да узнаем, за да продължим духовното си развитие. Десятъкът е един от начините да се отблагодарим.