Но нима това не е процесът, който се крие зад цялото развитие на човешката история и стремежи от самото начало? Откакто имаме записани данни, хората все повече са укрепвали и продължителността на живота им се е удължавала с всяко изминало поколение. И по-нататък, човешката цивилизация е родила примери на все по-за-дълбочаваща се гениалност. В настоящия момент все по-голяма част от населението на света води одухотворен живот на високо енергетично ниво. В миналото тези процеси бяха обяснявани с материалния прогрес — като резултат на по-доброто хранене, хигиена и медицински грижи.
Въпреки това, както вече видяхме, старият материалистически мироглед започва да се домогва до ново познание, според което материята не съществува. На най-дълбоките нива атомите на нашите тела се превръщат просто в енергийни матрици, вибрационни вълни, които могат да се видоизменят я реконструират но най-удивителен начин. Как иначе да си обясним такива явления като спонтанното лечение, при което изчезват тумори и се появяват нови тъкани практически за една нощ6? Прогресът, който се осъществява от поколение на поколение, е прогрес, дължащ се на вдъхновение, вяра и упование и на издигане нивата на вътрешна енергия.
КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ОТ СПОРТА
Ако говорите със страстните привърженици на спорта д физически практики от всякакъв характер, ще установите, че повечето от тях се занимават с тези активности не заради вълнението на победата; нито за да подобрят външния си вид, а заради вътрешното удовлетворение, което изпитват. Бягането и аеробиката създават вълнуващото усещане и еуфория, че човек е преодолял „стената“, ограниченията, чувството, че по-нататък не може. След такива изтощителни активности, практикуващите твърдят, че се чувстват по-олекнали, по-спокойни, по-координирани и по-лесно подвижни.
Ние се занимаваме със спорт и аеробика, защото, докато ги упражняваме, се чувстваме по-силни, изпълнени с енергия и дори по-интелигентни. И с всяка изминала година постигаме дори още по-добри резултати в това отношение. Културизъм, бягане, бойни изкуства, тенис, кънки, скачане, голф, плуване, гимнастика — всички тези спортове дават възможности и за постоянно подобряване на старите рекорди с нови постижения.
В системата на стария мироглед, която свежда човешкото тяло до мускули, кости и сухожилия, не може да се даде реален отговор докъде води този процес. Ако трябва да даде отговор, материалистът би казал, че целта е човешкото тяло да постигне пълния си потенциал — бегачът да реализира предела на човешките възможности в бягането; щангистът да не може да вдигне нито грам повече, тенисистът да постигне максималния брой попадения. При вее това човекът постоянно доказва, че може да подобри всеки рекорд. Продължаваме да показваме, че можем да се движим по-бързо и по-бързо, с по-добра координация, скорост и лекота.
И докъде в крайна сметка ще ни изведе това? Единственият отговор, който съответства на фактите, е, че този процес няма никога да спре. Рано или късно атлетите, които се състезаващ на сто метра бягане, ще започнат да се движат толкова бързо, че телата им мигновено ще се преобразяват, за да откликнат на волята за постигане и ще се движат по пистата като лъч светлина.
СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ЙОГИТЕ
НАКЪДЕ ВЪРВИМ
На протежение на цялата човешка история Изтокът винаги е раждал хора, които са надмогвали й разширявали границите на човешките възможности. В своето важно изследване „Бъдещето на тялото“ авторът Майкъл Мърфи привежда голямо количество документирани случаи на необичайни трансформации на тялото, включително способността да се левитира, спонтанни промени във формата и извършването на невероятни силови подвизи7. Мнозина мислители в традицията на Изтока считат тези способности за оптималния резултат от йогистката практика, който е все още може би рядко достижим, но който може да се очаква след дългогодишна медитация и упражнения.
Векове наред Западът е оставал в пълно недоумение пред подобни способности. В Библията се говори, че Исус е бил виждан да се появява и изчезва според волята си, да върви по вълните и така нататък, но след като Нютон налага представата за една вселена, която наподобява часовников механизъм, на подобни възможности започва да се гледа като на някакви магически или метафорични представи, резултат на митове или измислици, но не л пример за действителните възможности на човека. По-късно християнската църква обяснява тези способности като белег за божественост и отрича възможността хората да ги постигнат.