Въпреки това, както и Майкъл Мърфи показва, примери за трансцендентални способности изобилстват в историята на Запада и Изтока и пробуждането, което се осъществява напоследък, „ни кара да преоценим“ възможностите не само що се отнася до избрани адепти, но също р по отношение на теб и мен.
Когато размишляваме върху тези развои, ние си представяме по какъв начин човешката култура ще се промени в бъдеще. И тези представи ще ни дадат кураж да променим начина си на живот в бъдеще и напълно да приемем духовния свят, в който живеем.
Новият свят, както видяхме, може да бъде свят на големи творчески възможности и реализация на личността. Представете си как би изглеждал животът, когато повечето хора започнат да разбират процесите на духовно развитие и очакват от всеки разговор онова, което той може действително да им каже.
Развитието и стилът на човешките взаимоотношения напълно ще се видоизменят и това бързо ще се отрази и върху икономиката. Когато достатъчно хора започнат да разбират и на практика докажат преимуществата на принципа на десятъка, ние ще приемем напълно този Процес и ще даваме процент от доходите си на онези източници на синхронична за нас информация, които се чувстваме подтикнати да подкрепим. По същия начин възможности и средства ще потекат и към нас, сякаш по някакво чудо, в съответствие със собствените ни очаквания. Резултатът е истинското потвърждение на правилността на теорията.
Икономиката, основана на принципа на даването, първоначално ще служи за подпомагане на редовните ни доходи, докато технологическите постижения създават условия за автоматизирано производство за задоволяване на нашите материални потребности, след което ще обхване информационната епоха напълно, когато вниманието ни от трупане на материални блага се пренасочи към участие в синхроничното развитие на духовното съзнание. И нека да повторим — с разгръщането на синхроничните развития и духовните търсения телата ни ще постигат все по-високи нива на енергия, докато се превърнем в духовни същества, изтъкани от светлина.
11
ПОГЛЕД ОТ ОТВЪДНОТО
Ако ни е предопределено да се развием като1духов-ни същества на земята, какво да кажем за процеса на раждане и умиране? Какво ли ще открием за небесното измерение, откъдето сме дошли й където ще се завърнем, когато му дойде времето?
Според последните статистически проучвания, по-голямата част от американците вярват в задгробния живот, а процентът е дори и по-висок в много други страни на света. Но при всички случаи настоящите ни представи за Отвъдното са далеч по-различни от представите за рая и ада, които са доминиращи в старата материалистическа култура1.
В туткалото сме си представяли Отвъдното като сладникава карикатура с ангели, арфи и облаци, тъй като Сме били психологически настроени да отхвърляме мистерията на смъртта и не сме си позволявали да мислим по-задълбочено на тази тема и в по-големи подробности. По-обстойното разглеждане на темата означава, че трябва ясно да си дадем сметка за собствената си смъртност като за нещо реално, а за това човешката култура, поне на Запад, не е можела да отдели време.
Но както видяхме, хуманистичната психология от средата на двайсети век започва да ни кара да се замислим и да не отхвърляме този проблем. Вече сме постигнали способността не само да погледнем на смъртта като на естествена страна на самия жизнен процес, но и да разгледаме в подробности самата същност на този процес. През последните няколко десетилетия културата ни бе залята с поток от информация на тази тема. Появяват4 се непрестанно нови книги, в които е представен опитът на хора, преживели клинична смърт, които са се върнали отново към живота. Повечето от тях се завръщат, защото са почувствали или им е било казано, че не са свършили всичко, заради което са дошли на земята.
Нещо повече, неколцина добре известни изследователи, като Кенет Ринг и Мелвин Море, научно са изследвали преживяванията на ръба на смъртта, правейки ши-рокообхватни и достоверни обобщения за широката читателска публика2, филмите съдействат още повече за разпространяването на информацията за задгробния живот и я правят да изглежда по-реална. Кой например не е бил напълно завладян от реализма на филма Винаги, любовна история за авиатор от службата по охрана на горите, който спасява живота на своя приятелка, но загива при самолетна експлозия? След това той отново се озовава на земята, мислейки си, че по някакъв начин трябва да е избегнал смъртта. Налага се ангелът хранител да го убеждава, че наистина е загинал и вече трябва да бъде ангел хранител на един неопитен пилот, изпратен на негово място. Реализмът, с който са предадени тези взаимоотношения, е поразителен.