На някакво ниво ние сякаш винаги сме знаели за този преглед на живота. Кой не е чувал за някого, който след съприкосновение със смъртта споделя: „Целият ми живот се разкри като в проблясък пред очите“? Също и повечето от сакралните текстове и писания, отнасящи се до съда след смъртта, изтъкват наличието на някакъв преглед на живота Сега обаче започваме да осъзнаваме това преживяване в подробности. Ние наистина сме подложени на съд, след като умрем, но сме съдени не от отмъстителен Бог, а от божествения разум, от които представляваме част.
Един от ефектите на наличието на тази информация е, че ни кара да поспрем и осъзнаем резултата от своите действия. Тя ни помага да разберем още по-добре защо е потребно винаги съзнателно да издигаме енергията на другите хора. Всички можем да допуснем неправилни преценки, но периодично трябва да правим преглед на своите постъпки с оглед на бъдещата преоценка, която ни предстои. Ще открием, че това е истинският процес на покаяние.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЗЛОТО
Ами какво да кажем за дяволите и за конспирацията от паднали ангели, за която говорят толкова много религии? Никои от изследванията на преживявания, близо до смъртта, не свидетелстват за подобни архаизми.
Феноменът на преживяването, близко до смъртта, потвърждава, че има във вселената само една божествена сила и тази сила е позитивна. Проблемът със злото е свързан преди всичко с човешкото его и страх, които ни откъсват от тази творческа сила. Когато ние, хората, сме свързани с божествената сила, както тук, така и в Отвъдното, имаме вътрешното чувство за сигурност. Когато сме откъснати от божествения първоизвор, за-почваме да търсим сигурност извън себе си в някаква форма на его-удовлетворение и властни драми за ограбване на енергия от другите хора.
Както видяхме в глава 5, хората изобретяват какви ли не начини, за да ограничат своя опит и да потиснат тревогата от живота. Всяко зло, от мерзките фетиши на мошеника до отчаяните ходове на криминалния престъпник, не е нищо друго освен начин да се потисне страха от загубата, макар и само за момент. Злото и адът са вътрешни състояния.
Повечето от най-отявлените престъпници са отраснали в среда, в която са били напълно лишени от внимание и грижи, подложени на откровено насилие и в състояние на ужасен страх. В такова семейство детето често се бие само защото плаче, понякога е подложено на сексуален тормоз от родители и братя, тероризирано от по-големите съседски деца и изоставено само да търси начини да се защити. При такива условия то ежедневно живее в такъв страх, който е направо немислим за нас, отраснали в семейства, които са ни гарантирали по-голяма сигурност. Такива деца са принудени да потърсят начини да се справят, да изтласкат ужаса и безпокойството от съзнанието си.
Типичен механизъм, за да се справят с тази ситуация, е да си създадат някакъв фетиш или обсесия, която да бъде достатъчно повтаряна, за да създаде усещането, че са овладели ситуацията. На някои нива на тревога това може да е перченето на дребния мошеник. В по-крайни нива това са жестоките действия на серийния убиец или пълната дехуманизация на терориста. Цялото това поведение трябва да се разбира като защитен механизъм срещу огромния страх, който произтича от нарушената духовна връзка4.
СЪЩНОСТТА НА АДА
Проблемът, който възниква, когато си създаваме измамни начини, за да се освободим от безпокойството И тревогата, е в това, че те постоянно се провалят. Премахват временно симптома — безпокойството — но не и истинското заболяване — страха и чувството за несигурност, тъй че в перспективата на времето те са обречени на провал. В случая с уличния крадец за известно време това да се прави на закоравял и нахакан и да сплашва туристите може и да върши работа, но рано или късно ужасите на детството и чувството за безсилие отново изплуват в съзнанието. Също както наркомана, който се нуждае от все по-големи дози, за да постигне същия резултат, крадецът трябва да увеличи своите нападения, своите безумства и демонстрации на сила, за да може да изтласка тревогата от съзнанието си. Но тези действия го поставят във все по-опасни ситуации 4 вследствие на което страхът му отново се засилва.
Този сценарий може да се разиграва от криминалния престъпник, чиито заблуди в края на краищата вземат контрол над него самия, както и от всеки, който в увлечението си по наркотици, работа, пазаруване, ядене, гледане на спортни състезания, сексуални подвизи загубва чувство за мярка и става роб на увлеченията си. Каквато и да е обсесията, тя никога не помага за изкореняването на проблема и провалът е неминуем. Тревогата изпълзяла отново и ние изпитваме потребността да продължим да търсим изход от чувството за самота и разрив с първоосновите си. В това се изразява адът на земята — и според информацията, която получаваме от изследователи, на феномените на близки до смъртта преживявания и излизане от тялото, такава трябва да е същността и на ада в Отвъдното.