Предлагам първо групата да реши да се съсредоточи върху припомняне на минали опитности. След това тя може да се отдаде на мълчалива медитация, след която всеки член на групата да сподели спомените и представите, които са му се явили. От изключително важно значение е всеки честно да сподели какво е изпитал, а не неоснователно да се придържа към представите на другите.
При повечето случаи може да се стигне до някакво познание за миналите взаимоотношения на участниците. Ако единият от двамата или и двамата имат чувството, че му е причинено зло в предишен живот, отново е необходимо да се постигне извинение и прошка, за да се преодолеят негативните реакции. Само по такъв начин и двамата ще могат да разберат защо пътищата им са се пресекли отново в настоящия момент. Дали само за да преодолеят старата враждебност? Или да си предадат нещо важно за момента? А може би за да установят по-трайни взаимоотношения, свързани с обща работа или съвместна мисия?
ОТНОВО ЗАЕДНО
А как да си обясним положителните чувства, които ни се случва да изпитаме към някои хора още от пръв поглед? Любовта, която изпитваме към даден човек още щом го зърнем, или чувството, че ни е отнякъде познат?
Нявсякъде може да се случи да ни се стори, че някой ни гледа. Тя ни се струва позната, имаме усещането, че сме я срещали някъде. Нещо в израза на лицето й или просто в присъствието й ни кара да се чувстваме особено приятно. Ако започнем разговор, веднага разбираме, че сме настроени на една и съща вълна. Говорим с лекота и се разбираме от половин дума.
И тук отново особено предизвикателство за хората е да не тълкуват подобни преживявания в сферата на сексуалното привличане, а да се научат да отчитат духовната им природа, особено що се отнася до отношенията между мъж и жена. Трябва да издигнем съзнанието си над илюзиите на взаимната зависимост, за да потърсим синхронните послания, които се отнасят до жизнената ни мисия.
СМИСЪЛЪТ НА ПОЗНАНИЕТО ЗА ОТВЪДНОТО
Както видяхме, колкото повече узнаваме за отвъдното измерение, толкова повече светлина се хвърля собствено върху живота ни на земята. Знаем, че всеки синхронен момент, всяка наша среща с друг човек, има подтекст, който далеч надхвърля обичайното й значение. Всеки от нае е дошъл на земята, за да осъществи някакви мисия, и всеки път, когато сме се озовали на необходимото място, получили сме нужната информация или пък сме вдъхновили някого тъкмо навреме, имаме усещането, че всичко е било предопределено, защото нещо в нае си спомня, че всичко е било предидено да стане точно така.
Въпросът е доколко съзнателни можем да направим тези моменти. Точно сега. Защото на този етап от пътя си ние сме готови да си припомним всичко: своята същност като духовни същества, това как сме се озовали тук и накъде ще се отправим В бъдеще.
12
ВИЖДАНЕ ЗА ЧОВЕШКОТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ
Колкото повече информация за Отвъдното си проправя път в общественото съзнание, толкова повече нашето разбиране за човешката история и предопределение драматично се изменя. Щом всеки измежду нас се е родил на този свят с определено предназначение, това означава, че всеки, който някога е живял на този свят, е бил тук с такова предназначение, и всичко, което се е случвало, има висш смисъл.
При такова ново разбиране ние вече можем да ви-дим по нов начин всичко, което се е случвало в това измерение. Можем да разберем смисъла на историята в този план, защото всъщност си спомняме цялата последователност от събития.
Когато вселената е възникнала след първичния взрив, ние сме били един от аспектите на ставащото. Били сме частица от първите звезди, гравитиращи заедно, участвали сме в създаващите се енергийни модели на първичните елементи и в тяхното разпространение.
Сливали сме устрема си с божественото, докато слънцето и другите планети са формирали нашата слънчева система, създавайки идеалните условия за живот на земята. Ние сме били първите аминокиселини, развили се в едноклетъчни растения, а по-късно — в живи организми. Били сме растенията, за първи път започнали да отделят кислород в атмосферата. Плували сме сред океаните като многоклетъчни организми, а после риби. Ние сме закопнели да преодолеем границите на водните пространства и усилията ни са се увенчали с успех, когато за първи път сме изскочили на сушата под формата на амфибии. И сме били част от онова по-голямо съзнание, което е еволюирало във влечугите, подир туй — в млекопитаещите и накрая — в нас-самите.
Оттук нататък историята продължава с това, че душите ни търпеливо са участвали в хилядите животи, преди хората да придобият първите признаци на самосъзнание. Постепенно и бавно сме се пробуждали и сме започнали да осъзнаваме, че живеем и умираме на тази земя. За разлика от другите живи същества, ние сме си задавали въпроса защо сме тук. Какъв е смисълът на живота ни?