ИСТОРИЯ НА ДУХА
От момента, в който за първи път сме си поставили този въпрос, еволюцията е навлязла в нов етап: постепенния напредък на човешкото съзнание по посока на истината за това кои сме и какво е нашето предназначение. Първобитният човек създава богата митология, опитваща се да обясни нашето съществуване и произход. Но още от самото начало сме изпитвали недостиг на енергия и сме започнали взаимно да се манипулираме и да властваме едни над други, първоначално посредством упражняването на сила.
Вече започваме да разбираме, че и за подобни явления еволюцията е имала своя промисъл: разпространението на новите идеи. Първобитните хора са почувствали веднага порива да покоряват и обединяват, за да принудят останалите да приемат тяхната гледна точка. Най-силните са владеели и са печелели внимание от страна на останалите и в процеса на постепенно обединение тези силни индивиди и техните последователи са завладя-вали все повече и повече територии и народи, налагайки нови разбирания за живот — за да бъдат впоследствие покорени и те и да им бъдат наложени нови ценности и убеждения.
От перспективата на Отвъдното всичко това е било просто най-доброто, което е можело да стане при тези обстоятелства. Аз съм убеден, че ние можем да предусетим интуитивно, че многократно сме се въплъщавали на земята в процеса на еволюционното развитие. И всеки път, когато сме идвали тук, следвайки рождената си ви-зия, намерението ни е било да направим всичко, на което сме способни, за да отклоним човечеството от варварството на войната и имперската система и да предложим по-цивилизован начин за обединение между хората и утвърждаване и разпространяване на истината.
Първоначално свеждането на висшата истина до нивото на земното съществувание напредва много бавно, защото в първите години бездната между онова, което сме знаели в Отвъдното, и онова, което сме можели да осъществим на земята, е била грамадна. Всеки път, когато сме се въплъщавали, ние е трябвало да се борим за преодоляване на конвенциите на културата, в чиито условия сме дошли на света, полагайки усилия да ей спомним истината, която е трябвало да известим. Макар и постепенно, все пак цивилизаторските усилия на групи от вдъхновени индивиди са започнали да дават своите резултати. В Средния изток юдейските племена създават богата митология, основаваща се на представата за единен Бог и постепенно идеята за единния Създател, за един от всеки първоизвор, от който черпят всички, се разпространява сред по-голямата част от западното полукълбо.
На изток се разпространява сходната идея за това, че всички ние сме единни с Абсолютния иди Божествения разум. Тази представа довежда до скок в посока на обединяване между хората. Те вече не си представят някакво местно божество, призвано да се грижи за техните интереси и да ги защитава от вражеските божества. Те осъзнават, че всички хора в своята същност принадлежат към единна съзидателна сила.