Выбрать главу

Много народи отхвърлят идеята за божествените права на кралете със системата на народна демокрация. Посред секуларните революции на времето Съединените щати се установяват като визионерски, но недостатъчно развит модел на страна, където хората ще бъдат свободни да осъществят най-дълбоките си мечти и копнежи.

Както видяхме в началните глави, науката е създадена в същия дух на идеализъм и е призвана да дойде на мястото на претенциозните суеверия на времето. След като тя не успява да изгради нова представа за духовната ситуация на човечеството, цялото внимание се насочва към създаване на материална сигурност.

Културите на Изтока продължават своите търсения по посока на вътрешния свят на духовна опитност и постигане на сигурност вътре в човека. Продължава обменът на идеи, които дават още по-голям тласък на еволюцията на обществото.

В началото на двайсети, век многобройни индивиди, следвайки подсъзнателно своето рождено предназначение, са се пробудили за нови истини. На мястото на механистичното възприятие на света, наложено от Нютоновата физика, идва Айнщайновата и квантовата физика. Други надарени с прозрение хора започват да се пробуждат и осъзнават крайностите, до които може да доведе икономическата обсесия, и да работят за разбиването на картелите и монополите в Съединените щати, за създаването на национални паркове и гори, да се борят срещу империализма и за защитата на малките култури по света, за да бъде съхранено културното разнообразие на народите.

В средата на века милиони хора откликнаха на идеята, че насилственият империализъм трябва да отстъп, след като запаля две световни войни и поддържа една студена война толкова години, докато накрая се стигна до консенсус за защита правата на суверенните народи и техните национални граници. Благодарение усилията на безброй много хора идеята за Организация на обединените нации стана реалност, с което се отбелязва първият път, в който човешкото съзнание се е издигнало на такава висота, че да включи всички хора на земята.

През последните десетилетия започва да възниква ново разбиране за човешката вселена. Новата физика представя света с понятията на енергийната динамика и мистичните връзки. Други учени започват да изследват човешките потенциални възможности в техния пълен обхват, включително мистичните проявления на синх-ронност, дълбочината на нашата интуиция и силата на човешката мисъл.

В настоящия момент ние започваме да осъзнаваме пълната картина на еволюцията, благодарение на истините, които милиони хора, постепенно са свеждали до знанието на света. Следвайки подсъзнателно рожденото си предначертание, всяко поколение в историята служи на все по-нататъшното еволюиране на човешкото съзнание, и то съвсем целенасочено, като го този начин ни приближава все повече до онова духовно съзнание, което съществува в отвъдното измерение. Стъпка по стъпка започваме да си даваме сметка, че сме духовни същества, които постепенно разгръщат духовната реалност на тази планета.

ПОЛЯРИЗАЦИЯ НА СИЛИТЕ

От факта, че създаваме духовна култура, не следва, че работата е приключила. Все още сме в онова междинно състояние, при което старият мироглед вече не може да събуди у нас стремеж да го следваме, но парадигмата, която трябва да го замести, още не се е напълно утвърдила, фактически през последните десетилетия ставаме свидетели на крайна поляризация на силите на тези, които се стремят към промяна, и другите които и се противопоставят. В Америка конфликтът бързо назрява, тъй като и двете страни осъзнават, че резултатите от него ще бъдат решаващи за бъдещето на човечеството.

— Изправено пред надигащите се симптоми на битката на културите, общественото мнение се люшка между две крайности, През 80-те години сякаш защитниците на стария мироглед спечелиха позиции с твърдението, че ние трябва да се върнем обратно към реалностите на живота и ценностите от миналото, когато цялото ни внимание бе насочено към работата, семейството и икономическия напредък. Те обвиняват пряко движението на човешкия потенциал за проблемите, пред които е изправена културата, твърдейки, че неговите либерални идеи са довели до прекалена правителствена намеса, неприемлив бюджетен дефицит, преодоляване на половите разграничения между мъжа и жената, снизходителност към престънността и всеобща тенденция хората да винят обществото за своите проблеми.

Другите им опонират, че нямаше да има държавен дефицит, ако билиони долари не бяха влагани за субсидиране на бизнес и въоръжаване, и изреждат цели списъци: федерални субсидии на оръжейни дилъри за продажба на оръжие отвъд океана на обща стойност 7,5 билиона долара; 1 билион долара за големи корпорации като „Континентал Грейн и Каргил“ за осигуряване на превозването през океана на жито, пшеница и други стоки; 700 милиона долара за нискодоходни продажби и пътни субсидии на дървените комцании, които унищожават националните гори. Този списък може да продължи1.