Ами ако анализираме сюжета на съня и характерите в съня и не открием абсолютно никаква връзка със собствената си житейска ситуация? Какво да правим в такъв случай? Тогава е от съществено значение да си запишем съня в дневник, защото този сън може да се окаже показателен по отношение на бъдещето. Най-лесното е да си мислим, че пророческите сънища са тези, които касаят някаква драматична промяна или развръзка, например които ни предупреждават да избегнем някаква катастрофа или са свързани с наследство от забравен роднина. Но в действителност сънища, които са насочени към дребни ежедневни проблеми, също могат да се окажат пророчески. Често причината, поради която сънищата изглеждат озадачаващи и безсмислени, е в това, че ситуацията, която описват, просто още не се е случила в живота ни. Вместо да я отхвърлим, по-добре е да я запомним. Тя може да се окаже удивително полезна в бъдеще.
КОГАТО СРЕЩНЕМ ИЛИ СИ СПОМНИМ ЗА СТАР ПРИЯТЕЛ
Синхронността, когато се срещнем или си спомним за стар приятел, се откроява и забелязва по-непосредствено. Ако тя започва с мисъл за този приятел, то образът му ни се явява в съзнанието без други асоциации или събития. Дори само да ни мине през ум колко отдавна не сме си спомняли и не сме се виждали с този човек. Често това става рано сутрин в тишината на промеждутъка между съня и събуждането.
За съжаление в традициите на нашата култура е, мярнат ли ни се подобни мисли, тутакси да се отърсим от тях и да преминем към обичайните си занимания. Тази тенденция може да ни попречи да разчетем по-дълбокия смисъл на събудения спомен. Но ако обърнем повече внимание на подобни мисли, и други синхронни явления може да потекат. Например да се окаже, че докато вършим някаква своя работа, отново се натъкваме на нещо, което ни напомня за човека, за когото сме си спомнили — стара снимка или писмо, което събужда спомени и за други преживявания с него. Ако се замислим, можем дори да открием, че в настоящия момент се сблъскваме с аналогични обстоятелства.
Могат да се случат и други синхронни явления. Например, както си ходим по улицата, да вдигнем поглед и да видим, че въпросният човек върви насреща ни. Или да вдигнем телефона и да се окаже, че тъкмо той е от другата страна на линията.
Предизвикателството пред нас е винаги да последваме тези значими случайности. Ако не можем тъкмо в момента да си поговорим с този приятел, то редно е да си уговорим среща например за обяд или да го поканим на чаша чай по-късно. Положително ще има важна информация да обменим. Ако не се отнася до минали ситуации, които трябва да се преоценят и изяснят, то сигурно има нещо ново, което ние или старият ни приятел сме открили и трябва да споделим един с друг. Ключът към посланието е в това да потърсим какво се крие зад срещата, да погледнем отвъд повърхностния факт, да го изследваме.
Понякога, след като спонтанно сме си помислили за някого, у нас може да се породи желание да вземем инициативата и веднага да се обадим на него или на нея. Често ми се е случвало да се отправя към телефонната слушалка и да се позвъни, преди да я вдигна, само за да установя, че човекът, на когото съм се канел да се обадя, всъщност ме е изпреварил. И в този случай ключът към по-голямо разбиране на синхронността е да поговорим за онова, което става с другия човек и с нас самите, да му разкажем за конкретните си житейски проблеми и обстоятелства в момента и да потърсим онова скрито послание, което обяснява причината за станалото толкова показателно съвпадение.
СЛУЧАЙНИТЕ СРЕЩИ
Друг тип синхронизъм е чисто случайната среща, която може да се отнася до приятели, познати или напълно непознати хора. В случаите, когато срещнем човек, когото познаваме, натъкваме се на факта, че го срещаме при най-неочаквани обстоятелства, които не могат да се обяснят с чиста случайност.
Да срещнем стар приятел в критичен момент, е подобен пример. Дийпак Чопра, виден застъпник на новата медицина, основаваща се на връзката дух/тяло, разказва за поредица от случки и преживявания, които го тласкат за първи път да се ориентира към алтернативни подходи в медицината. Дотогава той практикувал като традиционен медик, доктор на науките, заемал престижни постове в Харвард и други университети като професор по имунология.
И тогава животът му започва да се променя. При една командировка с цел да изнесе лекция той е поканен да посети един източен учител по медитация, който му препоръчва да се запознае с Аюрведа, източен подход в медицината, който се основава на предотвратяването на болестта. Дийпак не приема подобна възможност, тъй като не иска да има нищо общо с подход, който му изглежда мистичен.