Колкото се отнася до слугата-туземец, навярно е сполучил да избяга из гората, иначе Джон Корт, Макс Юбер и Камис сигурно биха го срещнали в Нгала, или най-малкото, сигурно би участвувал поне в тази тържествена процесия.
Несъмнено вагдите се отнесли твърде миролюбиво към доктор Йохаузен, без да му причинят никаква вреда, както бяха постъпили и с нашите пътешественици.
По-късно, признали неговото умствено превъзходство, го избрали за свой владетел. Впрочем същото би могло да се случи и с Джон Корт, и с Макс Юбер, ако мястото не беше заето.
И така отпреди три години доктор Йохаузен царуваше над вагдите под името „Баща-Огледало“, т.е. Мсело-Тала-Тала — прозвище, което навярно сам внушил на своите поданици. Много неясно досега вече ставаше ясно и се обясняваше само по себе си: ето откъде са попаднали в техния първобитен език някои думи от туземното наречие на Конго, а също и някои немски думи; ето от къде вагдите знаеха да си служат с латерната, знаеха да си служат с някои домашни съдове!
Обаче все още оставаше необяснимо едно: защо Мсело-Тала-Тала не забеляза белите хора всред тълпата полумаймуни, защо не заповяда да ги доведат веднага при него, и дори не се разтревожи от присъствието на чужденци в своята столица?
Значи доктор Йохаузен, заселил се в гората Убанги, за да живее между маймуните, изведнъж попаднал всред същества, стоящи по-високо от антропоидите, за чието съществувание никой не бе подозирал до днес. Било излишно да ги учи да приказват, понеже те имали вече свой език, но все пак ги научил на няколко немски думи. После в качеството си на лекар им оказал известна медицинска помощ и спечелил онази популярност, която най-после го довела до трона. Впрочем нека да отбележим, че вагдите се радваха на прекрасно здраве, и нито един от тях не се разболя през цялото време, което нашите пътешественици прекараха в Нгала.
Щом узнаха за високото положение, което доктор Йохаузен заемаше тук, Джон Корт и Макс Юбер не без основание предполагаха, че при сегашните условия тяхното положение не е вече безизходно, както бяха започнали да се опасяват? Нима този крал от човешки произход би отказал да им възвърне свободата?
— Невъзможно е! — възкликна Макс Юбер. — Невъзможно е да откаже… Значи сега нищо друго не ни остава, освен да проникнем в двореца, да му разкажем всичко и да поискаме да изпълни молбата ни.
— Кога да направим това? — попита Джон Корт.
— Довечера! И понеже като владетел той е обожаван от народа си, не подлежи на съмнение, че народът му ще побърза да изпълни неговата воля. После, след като ни възвърнат свободата, тези вагди най-почтително ще ни придружат до границите на своята държава, както подобава на едноплеменниците на техния крал!
— Ами, ако откаже?
— Не е възможно това!
— Нима знаем, какви са тукашните политически тайни, драги Макс?…
— Е, ако откаже да ни върне свободата, ще извикаме право в лицето му, че е достоен да царува само над най-нисши маймуни, че стои по-долу дори от своите поданици! — заяви Макс Юбер.
Обаче освен шеги предложението на Макс Юбер заслужаваше и внимание. Тази вечер наистина предлагаше най-удобен момент, за да влязат в недостъпното за никого жилище на Мсело-Тала-Тала. Празникът продължаваше: всички вагди бяха почти пияни; дори войниците, без да се опасяват, че ще посрамят честта на мундира, не се отказаха от пиене, и затова кралското жилище не се охраняваше толкова строго. Колло също отиде да празнува и още не беше се върнал.
Като почакаха около един час, Макс Юбер, Джон Корт, Лланга и Камис напуснаха колибата си и предпазливо тръгнаха по съвършено тъмните улици на Нгала. Последните факли, окачени по дърветата, догаряха; в далечината все още се чуваше шумът на тълпата, но повечето пияни жители спяха дълбоко в колибите си.
Понеже предвиждаха възможност за бягство, нашите пътешественици бяха взели пушките си и всичките патрони. Би могло да се случи да ги задържат и тогава по неволя ще заговорят двуцевките.
Пътешествениците тихо минаваха покрай колибите, повечето от които бяха празни или потънали в дълбок сън, а когато стигнаха до площада, за голямо свое учудване видяха, че и той е съвсем безлюден. Никъде нямаше нито душа, дори пред вратата на двореца липсваше обикновената стража. Наоколо беше съвсем тъмно, само решетъчният прозорец на двореца беше осветен. Лланга внимателно се промъкна до вратата и се убеди, че е достатъчно слабо блъскане, за да влязат свободно в колибата.
— Може би, някакви царедворци дежурят във вътрешните апартаменти на двореца? — пошепна Макс Юбер.