— Надвечер, па може и по-късно.
Той се преобличаше празнично, а тя му носеше дрехите от килера, върза му панделката на яката, помогна му във всичко и с трескаво нетърпение подканяше Петрек по-скоро да впряга, цяла се тресеше, не можеше да стои на едно място. Радост напираше в нея, радост, че той ще замине за цял ден, ще се върне късно, а може и през нощта, пък тя ще остане сама и като се мръкне — като се мръкне, ще отиде зад сенарника… Ще излезе! Хей! Душата й вече пърхаше да изхвръкне, очите й се смееха, ръцете й се протягаха, разпъваха се гърдите й и като жарки светкавици минаваха по нея огньове и я заливаха със сладка мъка… Но изведнъж, ненадейно я обзе чуден страх и стисна сърцето й, та тя млъкна, затихна в себе си и гледаше като обезумяла Борина, когато той опаса пояса си, сложи шапката и даваше някакви заповеди на Витек.
— Вземи ме със себе си! — пошепна тихо тя.
— Я пък ти… Кой ще остане в къщи? — зачуди се силно той.
— Вземи ме, свети Стефан е днес, няма много работа, вземи ме, така ми е тежко, вземи ме — молеше тя тъй горещо, че макар и да се учуди, той не се опря и се съгласи.
За няколко мига тя беше вече готова и веднага тръгнаха, запрепущаха още от дома, та шейната просто хвърчеше.
VI
— Мислех си, че си затънала нейде в снега! — шепнеше той на подбив.
— Може ли да се бърза в такава виелица, дошла съм пипнешком, че снега тъй шиба, очите си не може да отвори човек, а пък по пътищата такива преспи, такава фъртуна, че на две крачки пред себе си не може да види човек.
— Майка ти в къщи ли е?
— То се знае, къде може да е в такова кучешко време: отзарана беше у Козелите, но с Магда работата е съмнителна, на умирачка гледала и нищо не могат да й помогнат — отговаряше Ягна, като се отърсваше от снега.
— Що има по селото? — попита Борина насмешливо.
— Иди питай, ще се научиш, не съм търчала по новини!
— Дворянина минал оттука, не знаеш ли?
— На такава виелица куче не може да се задържи, та на дворянина да се е прищяло…
— Когото неволята кара, той не гледа лошото време.
— Така си е, който има неволя… — усмихна се тя съмнително.
— Сам обеща, никой го не е молил — рече строго Борина. И той сложи настрана оберъчката, стана от станчето за дялане и се приближи до прозореца да види, но вън беше такава виелица, такава фъртуна, че не се виждаха нито огради, нито дървета.
— Чини ми се, че не вали вече — рече по-спокойно той.
— Не, само върти, събаря, отвява и така го пръска, така шиба, че не можеш пътя да познаеш — рече Ягна, нагрея ръцете си и се зае да мотае прежда от вретена на мотовилка, а Борина седна пак да работи, но все по-нетърпеливо поглеждаше през прозореца и се ослушваше.
— Ами Южка къде е? — попита той след малко.
— Навярно у Насткини, все там седи.
— Скитник момиче, не я свърта нито час в къщи.
— Дотягвало й, казва.
— Е да, и все игри търси.
— Така казва само и само от работа да изклинчи.
— Не можеш ли да й заповядаш?
— Как? Веднъж и дваж ли съм казвала, ама отвори ми една уста като на куче; ти като не я постегнеш, колко й струват моите заповеди.
Но старият си направи оглушки за тия оплаквания и все по-нетърпеливо се ослушваше, а пък никакъв човешки глас не се чуваше отвън, само вихърът виеше, върлуваше по света, удряше сякаш с гръб по стените, та чак къщата пращеше и пъшкаше.
— Ще идеш ли? — попита тя тихо.
Той не отвърна нищо, защото чу, че вратата в отвода се отвори и в същия миг Витек влезе задъхан и извика от прага:
— Дворянина вече дойде!
— Отдавна ли? Затваряй бързо вратата.
— Още се чуват звънчетата!
— Сам ли пътуваше?
— Такава виелица е, че само конете познах.
— Тичай още сега да се научиш къде е спрял!
— При него ли ще идеш? — запита Ягна тихо и с притаен дъх.
— Ще почакам да ме повикат, няма да се натрапвам, но без мене нищо няма да свършат…
И двамата млъкнаха. Ягна мотаеше, като броеше нишките и ги превързваше на глави, а старият, понеже работата не му вървеше поради нетърпение, захвърли всичко и се запременя да излезе. Но още несвършил, и Витек долетя.
— Дворянина седи у воденичаря в стаята откъм пътя, а конете стоят в двора.
— Що си се такъв навърдалял?
— Вятъра ме събори в пряспата…
— Ами! Навярно здравата си се дърпал с момчетията и търкалял по снега!…