Има цял час да се въртя така, защото, докато другите преставаха от умора, дори на музикантите ръцете отмаляваха, той им хвърляше пари, караше ги да свирят и танцуваше, та накрай почти само двамата останаха в кръга.
То се знае, жените вече се възмущаваха с глас от тая бясна игра, клатеха глави, мелеха с езици и съжаляваха Борина. Дори Южка, сърдита на Антек и още повече на мащехата си, се затича при стария.
— Тате, Антек танцува с мащехата, та свят се чуди! — пошепна му тя.
— Нека танцуват, та това е кръчма! — отвърна й той и пак взе да се чука със старшията и ковача и да разправя нещо.
Южка се върна безуспешно, но взе да ги следи внимателно, защото след танца те стоеха при тезгяха с цяла група моми и момци. Весело им беше, защото Ямброжи, вече съвсем пиян, им разправяше такива приказки, че момичетата закриваха лица с престилките си, а момчетата се смееха с глас и притуряха по нещо отгоре. Антек черпеше всички с бира, пръв дигаше чашата, прегръщаше момчетата, стискаше ги, а на момичетата пъхаше в пазухите цели шепи бонбони, за да може по такъв начин да сложи и на Ягуша, и въпреки умората се смееше най-силно и радостно разговаряше.
И другаде в кръчмата се веселяха здравата. Народът вече съвсем се отпусна и разгорещи, постоянно танцуваха двойки, та другите трябваше да се притискат, където могат, и приказваха, черпеха се, побратимяваха се един с друг и се веселяха от все сърце. Жепечаните се раздвижила зад масата си, защото се бяха сприятелили при водката с липчени, а някои се залавяха и да танцуват, от което момите не се отказваха, понеже те се държеха по-деликатно и по-учтиво ги канеха.
Антековата дружина пък се забавляваше отделно, тъй като беше само от младежи, и то най-видните от селото, а той, макар че разговаряше с всички, почти не виждаше божия свят и просто като че бе забравил днес, немареше вече за нищо, нищо не укриваше, па дори и не би могъл да укрие — и не виждаше, че хората наоколо зорко наблюдават и внимателно се вслушват. Къде там ще го е грижа за това, той постоянно й говореше на ухото и току я притискаше до стената, прехващаше я през половината, за ръце я улавяше и едвам се въздържаше да не я целува! Очите му само играеха безумно и в гърдите му напираше такава буря, та беше готов да се реши на всичко, ако ще би ей сега пред нея, защото виждаше и почуда, и любов в сините й пламнали очи! И затова все повече и повече се надигаше в себе си, надуваше се и фучеше като вихър, преди да удари. При това пиеше здраво и настояваше и Ягуша да пие, та чак главата й се замая и не знаеше какво става с нея. Понякога, когато музиката спираше и кръчмата утихваше, тя дохождаше малко на себе си, обземаше я страх, оглеждаше се смаяно, сякаш търсеше спасение, искаше дори да бяга, но той стоеше до нея и така я гледаше, такъв жар лъхаше от него, такава любов изпълваше и нея, че за миг тя всичко забравяше.
Това продължи доста дълго, защото Антек поръчваше вече за цялата компания. Евреинът с готовност даваше и всяка половница по два пъти пишеше на вратата.
На цялата компания главите се размътиха и всички се впуснаха да танцуват, за да поизтрезнеят; разбира се, Антек и Ягуша бяха начело.
Тогава излезе из стаичката Борина. Изведоха го възмутените жени. Той погледа и веднага разсъди всичко, обзе го силен гняв, но само стисна зъби, закопча клашника си, натисна шапка и се запровира към тях. Всички му сториха път, защото беше блед като платно и очите му светеха диво.
— Да си вървим! — рече той високо, когато се приближи до тях, и искаше да я хване за ръка, но в същия миг Антек я завъртя на място и я понесе по-нататък, а тя напразно искаше да се откопчи. Тогава Борина подскочи, разби колелото, откъсна я от ръцете на Антек, не я изпусна и без да обръща внимание на сина си, я изведе от кръчмата.
Изведнъж музиката спря, внезапна тишина настана, всички се вдървиха като вкопани, никой не рече ни дума, защото виждаха, че става нещо страшно, а Антек се спусна след тях, разбута навалицата като снопове и излезе от кръчмата, но щом студът го лъхна, сполитна към едно дърво, което бе проснато пред къщата, и падна в снега, обаче бързо се изправи и ги стигна на завоя при вира.
— Върви си по пътя и не закачай хората! — викна старият, като се обърна към него.
Ягна изписка и избяга в къщи, а Южка втикаше в ръцете на стария някакъв кол и врещеше:
— Удри тоя разбойник, удри, тате!…
— Пусни я, пусни я! — бъбреше Антек съвсем безпаметно и се приближаваше с готови за бой пестници.