— Ягушо, страшно ми е жал за тебе като за мое дете! Това дърто куче те оскърбява, а ти като агне страдаш! Не, други жени не правят така, не!…
— Ами как? — попита тя твърде любопитно, тъй като това положение й беше омръзнало.
— Злото ти с добром не ще премахнеш, а с още по-голямо зло! Той те има като слугиня, а ти нищо не му правиш; навярно и дрехите ти е заключил в раклата, на всяка крачка те следи, добра дума ти не казва — а ти що? Въздишаш, тровиш се и чакаш милост от бога! Бог дава, ала в кошара не вкарва! Да беше на мене, знам какво бих направила! Южка бих насвила да не се разпорежда тя в къщи, господарка си ти, а пък на мъжа в нищо не бих отстъпила! Щом иска война, дай му една война, но такава, че гръкляна му да изскочи! Ами, дай веднъж воля на мъжа да вземе връх, веднага ще почне и да бие, и не се знае докъде ще я докара! А най-главното — сниши тя гласа си и й шепнеше на ухото — отлъчи го като теле от крава, не го допущай ни за миг при себе си, дръж го като куче пред прага! Веднага ще видиш как ще омекне и ще се сдобри!
Ягна бързо се изви от къделята, за да скрие червенината по лицето си.
— Защо се срамуваш, глупава? Нищо лошо няма в това! Всички така правят и ще правят; не съм го аз първа измислила! Нали се знае, че с фуста по-далече можеш да отведеш мъжа, отколкото куче със сланина, защото кучето по-лесно се досеща. А стария по-лесно се лъже от младежа, че е по-лаком и му е трудно да митка по чуждите къщи! Направи така и скоро ще ми бъдеш благодарна! Па каквото бръщолевят там за тебе и за Антек, не го взимай присърце. Да си ако ще би като пресен сняг, пак ще ти намерят сажди! Такъв е тоя свят, че който се поддаде, и пръста си да поклати, няма да му простят, който не задирва какво си приказват за него, той и силен, и горд, и може да прави, каквото му се харесва. Никой и думица няма да каже, а, напротив — ще се умилкват като кучета около него! На силните, неотстъпчивите и упоритите е целия свят! За мене какво не приказваха, какво, ами за майка ти също, че в онзи Фльорек уж…
— Мама не закачай!
— Нека е светица тя за тебе! И това е истина, че всеки има нужда от някаква светиня.
Дълго още разправя тя и я учи, пък полека, макар и да не я питаха, разказваше и за Антек, каквото й дойдеше на езика! Ягуша жадно слушаше това, без да се издаде обаче ни с думица, но здраво се вслуша в съветите й и цял ден мисли за тях. А вечерта, когато бяха в къщи Рохо, ковачът и Настка, тя рече на Мачей:
— Я ми дай ключовете от раклата; трябва да проветря дрехите.
Той даде ключа малко нещо засрамен, че Наска прихка да се смее, но въпреки това, когато тя свърши изваждането, той протегна ръка да му го върне.
— Само моите дрехи са там и аз ще го пазя! — рече тя твърдо.
И от тази вечер започна адът в къщи. Борина не се промени, но и тя не отстъпваше, на една дума с цял куп отговаряше и тъй високо, че крясъците й се чуваха чак на пътя. Това не помагаше твърде, та и тя започна да прави всичко напук.
С Южка на всяка крачка се заяждаше, неведнъж тъй люто й се караше, че момичето с плач тичаше да се оплаква. Нищо не помагаше: още по-проклета ставаше, ако не вървеше по волята й. А вечерно време нарочно отиваше да спи в другата страна на къщата, като оставяше Борина в първата стая. Там караше Петрек да й свири, а тя до късно през нощта му пригласяше разни песнички; или пък в неделя се премени, колкото може по-хубаво, и без да чака мъжа си, отиде сама на черква, като се спираше на разговори с момците по пътя.
Борина се видя в чудо от тази нейна промяна, побесняваше от яд, опитваше се да не позволява, грижеше се да не се разнесе това по селото, но нищо не можа да стори срещу нейните прищевки и за да му е мирна главата, отстъпваше все по-често.
— Моля ти се! Изглеждаше като агне, като покорна овчица, а сега като пукал се е ококорила! — викна веднъж той на Ягустинка.
— От слободия е това! — отвърна тя с възмущение, тъй като винаги се съгласяваше с този, който се съветваше с нея. — Но и това ще ти кажа, че докато е време, с нещо по-коравичко трябва да изпъдиш тия прищевки от нея, че сетне и с климия не ще можеш.