— У Боринови това го няма! — рече той гордо.
— Струва ми се, че и у Боринови ще се дойде до това — прошепна тя злобно.
Няколко дена по-късно, веднага след Сретение, Ямброжи извести, че на другия ден свещеникът ще ходи по селото.
Още от сутринта се заловиха да шетат, та дори старият, за да не се ядосва, тъй като Ягна страшно хокаше Южка, сам се залови да разрине снега от портата до къщи. Проветриха стаите, изметоха стените от паяжини, Южка посипа жълт пясък по отвода и пред вратата и всички бързо се премениха празнично, понеже свещеникът беше вече наблизо у съседите, у Балцерекови.
Не след много шейната на свещеника спря пред къщи и той в подплатено с кожи расо влезе вътре, воден от двете момчета на органиста, облечени като за литургия. Той прочете на латински някои молитви, поръси, па излезе в двора да поръси със светена вода и сградите, и всичката стока. Борина носеше на поднос пред него светената вода, а той четеше молитвите на глас и ръсеше всичко наред. Момчетата пък вървяха след него и пееха коледни песни, като честичко подрънваха звънчетата, а останалите идваха отподире като на лития.
Като свърши, свещеникът се върна в къщи, седна да си почине и докато Борина с ратая сипваха в шейната половин шиник овес и четвъртинка грах, той се заслуша в молитвите на Южка и Витек.
Те тъй хубаво ги знаеха, че свещеникът се чак почуди и ги попита кой ги е научил.
— Молитвата ме научи Куба, а на катехизиса и на букварчето — Рохо! — отговаряше смело Витек, та свещеникът дори го поглади по главата, а Южка се тъй смути, че само се изчерви, заплака и не можа думичка да каже. Той им даде по две иконички и ги посъветва да слушат по-старите, да четат молитви и да се пазят от грях, защото дяволът дебне на всяка крачка и прелъгва хората за в пъклото. А след това повиши глас, погледна Ягна и рече строго:
— Казвам ви, че пред окото на божията справедливост нищо не може да се укрие, нищо! Пазете се от деня на страшния съд и от деня на наказанието, покайвайте се и се поправете, докато е време!
Децата ревнаха, защото им се стори, като да бяха в черква по време на проповед; сърцето на Ягуша се разтуптя в тревога и руменина изби по лицето й, защото тя хубаво разбра, че това се отнасяше до нея, но щом се върна Мачей, тя веднага излезе и не посмя да погледне свещеника в очите.
— Искам да си поприказвам нещо с тебе, Мачей! — пошепна той, когато останаха сами; накара го да седне при него, изкашля се, подаде му енфие, изтри носа си с кърпичка, от която се носеше аромат като от кадилница, както казваше после Витек, изпука със ставите на пръстите си и започна тихичко:
— Казваха ми хората за случката в кръчмата, казваха ми.
— Разбира се, че то беше пред очите на всички! — рече печално старият.
— Не ходете в кръчмата и не водете там жените; толкова забранявам, гърдите си дера, моля, нищо не помага, вие все своето си знаете, но да благодарите горещо на бога, че не е станал по-голям грях, че не е станал, ти казвам!
— Не стана! — Лицето на Борина просветля, защото вярваше на свещеника.
— Казваха ми също, че строго я наказваш за това; не си прав, а който постъпва несправедливо, греши, казвам ти, греши!
— Не е то тъй! Исках само да я постегна малко, само…
— Антек е виновен, не тя! — прекъсна го бързо свещеникът. — Нарочно, напук на тебе я е принудил да танцува; види се, че е искал скандал да прави с тебе, скандал ти казвам! — уверяваше го той тържествено, нагласен за това от Доминиковица, на чиито думи се основаваше. — Ах, какво исках още да кажа… аха… Жребицата ходи насам-натам из конюшнята, трябва да се затвори в котората, че конят ще я ритне и ето ти нещастие; миналата година нали също така се изхаби моята кобила! От чий жребец е?
— От воденичарския!
— Познах веднага по козината и по лисината на челото. Силен жребец!… Но с Антек трябва непременно да се помириш: зарад тия сръдни тръгнал е човека по лош път.
— Не съм се сърдил с него, та няма и да се моля за помирение — каза решително Мачей.
— Аз те съветвам като свещеник, пък ти прави, както съвестта ти диктува, но ти казвам, че по твоя вина човекът се разваля. Ето и днес ми казваха, че все в кръчмата кисне, бунтува всички младежи, въстава срещу по-старите и като че ли замисля нещо против чифлика.
— Нищо такова не са ми казвали.
— Когато една шугава овца се промъкне в стадото, всички се заразяват! А пък от тия завери против чифлика може голямо нещастие да излезе за селото.